Н А Р Ъ Ч Н И К

ПО

ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

            

 

 

 

 

 

                                        

ВЪВЕДЕНИЕ

 

ГЛАВА I  ОБЩИ ПРИНЦИПИ

                                                                                                  

 

 

ГЛАВА II  ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

 

 

 

ГЛАВА III  ОСВОБОДЕНИ ОПЕРАЦИИ И ПРАВО НА ИЗБОР

 

 

 

ГЛАВА IV  ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ

 

 

 

ГЛАВА V  ДАНЪЧНА ОСНОВА

 

 

 

ГЛАВА VI СТАВКИ

 

 

 

ГЛАВА VII ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

 

 

 

 

ГЛАВА VIII  ТЕРИТОРИЯ

 

Раздел VIII.I  Териториално понятие

 

 

 

Раздел VIII.II  Извънобщностни операции

 

 

 

Раздел VIII.III  Вътреобщностни операции

 

 

ГЛАВА IX  ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

 

ГЛАВА X  СПЕЦИФИЧНИ РЕЖИМИ

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                  

 

                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Настоящият Наръчник по данък върху добавената стойност е създаден в изпълнение на Туининг проект BG 05/IB/FI/02 между Национална агенция за приходите на Република България и Главна данъчна дирекция на Република Франция.

Наръчникът е изготвен с цел  да улесни служителите от Национална агенция за приходите при прилагането на действащото данъчно законодателство в областта на данък върху добавената стойност.

Наръчника е структуриран  тематично в десет глави.

В логическа последователност  са разгледани общите принципи и полето на приложение на данък върху добавената стойност, данъчно събитие, изискуемост на данъка, данъчна основа ,право на приспадане на данъчен кредит, задължения на данъчно задължените лица и други.

В последната десета глава са разгледани специфичните  данъчни режими

Представената информация е систематизирана  детайлно в схеми и примери, за да  ориентира бързо и лесно служителите от НАП в новите нормативни разпоредби, както и да задълбочи познанията им благодарение и на представената практика на Съда на Европейските общности.

Наръчникът може да бъде използван,  както за самостоятелна подготовка от органите по приходите, така и  като база за разработване на учебни материали за  провеждане на  първоначално и продължаващо обучения на служителите от Национална агенция за приходите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.1
	ЛОГИЧЕСКА СХЕМА за прилагане НА ДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                  

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Качеството ДЗЛ се изследва с оглед на конкретната доставка според настоящата логическа схема.

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

	ФИШ I.2
	характеристики и МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ НА ДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.3
	ВЕРИГА НА ДДС (ПРЕПРОДАЖБА НА СТОКИ И НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС)

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.4
	оСНОВИ НА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР НА ЕО - четирите основни свободи и двете забрани,предвидени в РИМСКИЯ договор

 

Установяването на Общ вътрешен пазар е възможно само тогава, когато се премахнат определени пречки  за гражданите на ЕС. За тази цел Европейската общност постановява т.нар четири основни свободи, които са от съществено значение за формирането и поддържането на общия  пазар.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

1. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ

Свободното движение на стоки в ЕС се регламентира в раздел първи на ДЕО. Либерализацията на стоковата търговия в рамките на Общността става възможна чрез наличието на няколко елемента : първият е създаването на митнически съюз (премахване на всички мита и такси, имащи еквивалентен ефект върху вноса и износа на стоки между държавите-членки и забрана за налагането на транзитни такси и други налози, свързани с транзитното транспортиране на стоки през тяхната територия) и създаването на обща външна тарифа по отношение на трети страни.

Освен това за да бъде постигнато свободното движение на стоки са необходими да бъдат елиминирани още няколко типа търговски бариери: 1. забрана за такси, мита и налози имащи еквивалентен ефект и 2. забрана за количествените ограничения и на мерките имащи еквивалентен ефект.

 

2. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА УСЛУГИ

Премахването на ограниченията пред свободата за предоставяне на услуги между държавите-членки е друга характеристика на Вътрешният пазар на ЕО. Въпреки, че правилата по отношение на тази свобода – чл.59-66 от ДЕО, са основно насочени към физически лица и по-специално към тези които предоставят услуги, през годините тази свобода е претърпяла грандиозно развитие. Тя обхваща не само предоставяне на услуги от адвокати, но тя покрива и въпроси като обществени поръчки, банкови и застрахователни услуги, „невидими” услуги в сферата на телекомуникациите и трансгранични услуги, свързани с лотариите.

 

3. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА

Свободното движение на хора включва свободно движение на работна сила и свобода на установяване.

• Свободно движение на работна сила

Всяка дискриминация на базата на националност между работниците от държавите-членки по отношение на наемането, заплащането и другите условия на труд и заетост е забранена. Гражданите на държава-членка могат да се ползват от пълни социални права в приемащата държава. Това се отнася и за някои от членовете на семействата им.

• Свобода на установяване

Според правото на ЕО свободата на установяване включва правото да се предприема самостоятелна стопанска дейност от физически лица, както и правото да се създават и ръководят предприятия (дружества или фирми), представителства, клонове или дъщерни фирми от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка (чл.52 от ДЕО).

 

4. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ

Свободното движение на капитали се регулира от редица разпоредби и норми, като основополагащите са включени в чл.56-60 от ДЕО.  Свободното движение на капитали включва преки инвестиции, придобиване на право на собственост върху недвижими имоти, операции с ценни книжа на капиталовия и на паричния пазар, операции с текущи и депозитни сметки във финансови институции, кредити свързани с търговски сделки и др.

Свободното движение на капитали се основава на два основни принципа:

• Премахване на ограниченията, свързани със свободното движение на капитали и извършването на трансгранични плащания между държавите-членки и между тях и трети страни
• Еднакво третиране на субектите, осъществяващи инвестиционна дейност и извършващи трансгранични плащания на територията на Европейското икономическо пространство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Договорът за ЕО забранява „всякаква дискриминация, въз основа на националност”.

Забраната за ограничителни пречки и мерки изисква хармонизиране на правните разпоредби в отделните държави, членки на ЕС.

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.5
	ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТо на ео и ес

 

 

Правото на ЕО и ЕС съставлява уникален автономен провопорядък, състоящ се от йерархично организирани правни норми, които са непосредствено приложими във всяка държава-членка.

Източниците на самостоятелния правов ред на ЕО и ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им : първично (оригинерно) право и вторично (производно) право.

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От момента на присъединяването на една държава към ЕС, всички тези източници в своята съвкупност стават приложими в нея и всички съдържащи се в тях правни норми стават действащо право на цялата и територия.

 

 

 

По своето естество първичното право е сравнено с конституционното право на национално ниво. С него се уреждат фундаменталните принципи и същностни характеристики на Европейските общности и Европейския съюз, законодателните процедури, институциите на ЕС и тяхната компетентност.

Нормите на първичното право са с „най-висок ранг” в правната система на ЕО и ЕС и имат предимство пред останалото законодателство на ЕС, както и пред националното право на държавите-членки, включително пред националните конституционни норми.

Един от основните източници на първичното право са учредителните договори, а именно :

-          Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана

-          Римските договори за създаване на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия

Съдът на ЕО определя „ Учредителните договори за „конституционна харта” на Общността”.

 

 

 

Производното законодателство се приема на основата на първичните правни източници и обхваща различни видове актове на институциите и органите на ЕС, приемани при упражняването на тяхната компетентност.

Класификацията на основните правни актове на ЕО се съдържа в чл.249 от ДЕО (Договора за ЕО), според който „ за да осъществяват своите функции и в съответствие с разпоредбите на този договор, Европейския парламент, съвместно със Съвета, Съвета и Комисията приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения”. Тази легална дефиниция се основава на два критерия – адресата на правната норма и задължителната сила на акта.

 

• РЕГЛАМЕНТ

Основната функция на регламента е създаване на еднообразно право в целия ЕС.

Компетентните органи да приемат регламенти са: Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията и Европейската централна банка.

Основни характеристики на регламента:

1. Регламентът е нормативен акт, който създава правни норми от общ, абстрактен характер.

 Според Съда на ЕО „регламентът установява нормативни принципи, определя абстрактно приложението им и формулира произтичащите правни последици”.

2. Регламентът е  задължителен в целостта си. Задължителен във всичките си елементи, регламентът се различава от директивата, която е задължителна само „ по отношение на резултата”.

3. Регламентът няма конкретен адресат.

4. Директно приложим във всички държави-членки. Това е единственият нормативен акт на Общността, по отношение на който легално е закрапена тази важна правна характеристика.

5. Регламентът е акт с директен ефект – поражда направо права и задължения за всички субекти на правото на Общността.

Всяко физическо или юридическо лице може да се позове на директния ефект на регламента, за да получи съдебна защита на придобити по силата на акта индивидуални права пред националния си съд.

Видове регламенти

В зависимост от естеството си регламентите биват два вида:

-          „базови” регламенти – чието приемане се основава пряко на норма от първичното право и които целят да осигурят нейното изпълнение;

-          „изпълнителни” регламенти – които се опират на базовите регламенти и се приемат, за да осигурят тяхното изпълнение.

 

• ДИРЕКТИВА

Директивата е специфичен акт, чието основно предназначение е да дава задължителни указания за държавите членки. Чрез директивата ЕО изпълнява своите цели и задачи в областите, в които не са овластени да предприемат сами необходимите мерки – вместо това те указват на държавите-членки необходимия резултат и ги задължават да го постигнат.

Компетентните органи да приемат директиви са : Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент и Комисията.

Основни характеристики на директивата:

1. Директивата няма общообвързващо действие, т.е тя регламентира резултата, а остава националния законодател да уреди средствата за постигането му.

2. Директивата винаги има конкретен адресат – една, няколко или всички държави членки.

3. Директивата не е директно приложима.

Нейният нормативен ефект на територията на държавите членки е опосредстван от действията на компетентните национални власти чрез приемане на съответните вътрешно правни актове (или чрез отмяна на действащи актове поради несъвместимостта им с директивата).

4. Директивата не създава индивидуални права и задължения за субектите на европейското право

 

• РЕШИНИЕ  

Органите, които могат да издават решения са: Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията и Европейската централна банка

Основни характеристики на решението :

1. Решението има характер на индивидуален административен акт.

2. Решението винаги има конкретен адресат – държава членка, физическо или юридическо лице.

3. Решението е задължително в своята цялост за  онези, до които е адресирано.

4. Когато адресат на решението е физическо или юридическо лице от държава членка, тогава актът има директен ефект, а когато адресат е държава членка директният ефект е опосредстван от вътрешноправен акт по имплементация.

 

• ПРЕПОРЪКИ И МНЕНИЯ

За разлика от останалите източници на производното общностно право тази категория актове нямат правнообвързваща сила. Препоръки могат да издават всички институции на Общността. Техен адресат са държавите членки, които посредством този акт се поканват да възприемат определено поведение.

Мненията се дават от Европейската комисия и се адресират до държави членки или до техни юридически лица.

                                                                                                                                            

                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

Съдебната практика е уникален източник на право на ЕС. СЕО има изключителното право да тълкува общностните норми по задължителен начин с оглед еднаквато и правилното им прилагане от държавите членки. Тълкувателните решения на СЕО имат ранга и силата на тълкувателна норма, т.е когато се отнасят до „първична норма” те ще стоят над всички останали източници.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.6
	ВЪРХОВЕНСТВО НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ НАД НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО И ПРЯКОТО МУ ДЕЙСТВИЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(1)   РЕШЕНИЕ „COSTA C ENEL” (15/7/64)

 

Правото на Европейският съюз се основава на два основни принципа : принципът на неговото върховенство (примат) и принципа на директния ефект (прякото действие).

 

 

 

 

 

До Договора за създаване на Конституцията за Европа върховенството на европейското право над правото на държавите-членки не е легално закрепен, а е изведен като принцип от Съда на Европейските общности, за да се гарантира спецификата на правния ред на ЕС, която би се обезмислила, ако за прилагането  на неизбежните конфликти между националното и общностното право се използват класическите инструменти, познати на международното право. Съдът на Европейските общности въвежда и развива принципа за върховенството на европейското право, основавайки се на главните цели, принципа и на духа на Учредителните договори. За първи път върховенството на общностният  правопорядък е формулиран като основна негова характеристика в Решение по делото COSTA C ENEL. След като обявява за принцип върховенството на правния ред на ЕС, съдът дефинира и последиците от прилагането на този принцип в Решението си по делото Simmenthal SpA. Съгласно Съдът на ЕО, националният съд е задължен да приложи общностната правна норма, дори ако тя противоречи на национална правна норма, и без да изчаква произнасянето на висшестояща инстанция.

Според Съда : „ Разпоредбите на правото на Общността трябва да се прилагат изцяло и еднообразно във всички държави – членки  от момента на влизането им в сила и през целия период докато действат. Тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички засегнати, било държави-членки, било физически лица, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността … По силата на принципа на върховенството на общностното право, пряко приложимите разпоредби на Договора и на актовете на институциите, в отношенията им с вътрешното право на държавите-членки …. водят автоматично до неприложимост на всяка разпоредба от националното законодателство, която им противоречи, със самия факт на влизането им в сила”.

 

 

 

 

 

 

 

Доктрината за директния ефект на правото на Общността отново е създадена от Съда на Европейските общности.

Директен ефект притежава тази правна норма, която незабавно и пряко предоставя на физическите и юридическите лица субективни права, които трябва да бъдат признати и защитени от националните съдилища. Директният ефект следва да се разграничава от директната приложимост.

Директната приложимост се отнася до начина, по който правото на ЕС се интегрира във вътрешния правов ред, докато директният ефект се отнася до защита на субективните права на индивида пред национален съд.

Директният ефект на дадена норма е способ за защита срещу действия и мерки, нарушаващи правото на ЕС, тъй като дава възможност  на заинтересуваните частни лица да се позовават директно на правото на ЕС срещу национални властнически органи.

Не всички разпоредби на правото на ЕС имат директен ефект. За да има директен ефект, правната норма трябва да предоставя права на индивидите.

Съществуват две категории правни норми :

• правни норми с „вертикален директен ефект „ – които създават права и задължения по отношение на държавите членки
• правни норми с „хоризонтален директен ефект” – които създават права и задължения и по отношение на частните правни субекти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.7
	ПОЗИЦИЯ НА съда на Европейските общности

 

В РЕШЕНИЯТА СИ СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ I.8
	ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ. НЕЗАВИСИМА ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ. ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

 

 

А. Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл. 3, ал. 1 от ЗДДС).

Данъчно задължено лице при внос на стоки по силата на чл.2 от ППЗДДС във връзка с чл.83, ал.1 от ЗДДС е всяко физическо или юридическо лице.

Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство (чл. 3, ал. 4 от ЗДДС).(виж Фиш Х.9)

Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

1. посочените дейности в чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС;

2. доставки, извън тези по чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

Следва да се има предвид и § 1, т. 7. от ДР на ЗДДС съгласно, който "дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:

а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;

б) е установена такса с нормативен акт.

За наличие на обстоятелството, че определено лице е създадено със закон е необходимо да има документ, който да удостоверява това обстоятелство, като например:  решение за вписване в Търговския регистър или удостоверение от направено вписване в съответния регистър.

Правомощията на органа на държавна или местна власт следва да са посочени изрично в нормативен акт. Под нормативен акт  следва да се има предвид всички посочени актове в Закона за нормативните актове, като се включват и подзаконовите нормативни актове. Това се отнася и за случаите на установяването на такса с нормативен акт.

Преценката, дали определен орган действа в качеството си на орган на държавната или местна власт, се прави при условията, посочени в Закона за администрацията, съответно Закона за местното самоуправление и местната администрация.Установяването на обстоятелството, дали е налице значително нарушаване на правилата за конкуренция се установява от компетентния орган по Закона за защита на конкуренцията, който е Комисия за защита на конкуренцията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Б. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус (чл. 3, ал. 2 от ЗДДС).

В Решение на Европейския люксембургски съд (Пети съдебен състав) от 29 февруари 1996 г. по Дело C-110/94 се е произнесъл, относно проучването за започване на определена дейност дали представлява икономичeската дейност. Тезата на съда е следната:

• когато данъчният орган е приел, че компания, която е заявила намерението си да започне икономическа дейност, пораждаща облагаеми сделки, има статут на данъчно задължено лице за целите на ДДС, започването на анализ на рентабилността на предвидената дейност може да се счита за икономическа дейност по смисъла на този член, дори ако целта на този анализ е да се проучи степента на рентабилност по отношение на предвидената дейност и че,
• освен в случаите на измами или злоупотреби статутът на "данъчно задължено лице" не може да бъде отнет от компанията с обратна сила, когато - с оглед на резултатите от анализа, е взето решение да не се преминава към фаза на експлоатация, а компанията да се обяви в ликвидация, така че предвидената дейност не е породила облагаеми сделки.

Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него (чл. 3, ал. 2 от ЗДДС).

Необходимо е да се отбележат следните моменти:

• дейността да се извършва редовно или по занятие;
• и да се извършва срещу възнаграждение.

Извършването на търговска дейност може да се разглежда и във връзка с чл.1, ал.1 от ТЗ, като там критериите могат да се разграничават на две, а именно извършване на посочената дейност или на определен вид сделки.

Извършването на дейност по занятие, означава, че тази дейност трябва да се извършва като постоянна работа (системно) с цел извличане на печалба в свой частен интерес, а не да има случаен характер. Системният характер на извършваната дейност не означава определена продължителност на действията.

Следва във всеки един конкретен случай да се прави преценка дали са налице горепосочените признаци, като в чл. 1, ал. 2 от Търговския закон е посочено изрично, че търговци са търговските дружества, т.е. – в случаите, когато търговските дружества извършват дейност, то тя винаги е търговска дейност.

По отношение на възнаграждението е важно да се отбележи, че трябва да има пряка връзка между извършената услуга/доставка и полученото възнаграждение. В таза насока се произнесъл Европейския люксембургски съд по дело 102/86. 

Понятието пряка връзка, което окачествява възмездна доставка, е  било определено от Съда на Европейските общности (виж Фиш  II.2 )  

 

Не е независима икономическа дейност, дейността (чл. 3, ал. 3 от ЗДДС):

1. осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;

2. на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

По отношение на трудовото правоотношение и приравнено на трудовото правоотношение поради липса на легална дефиниция и изрична правна регламентация в ЗДДС, следва да се изхожда от текста на §1, т.26 от ДР на ЗДДФЛ, съгласно който „…….”

 

В. Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 от ЗДДС и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки (чл. 4 от ЗДДС).

По отношение на това дали едно лице е данъчно задължено лице е приложимо посоченото във Фиш  І.8, т. 1, а по отношение на факта дали е налице вътреобщностно придобиване на стоки е приложимо посоченото във Фиш  VIII.III.2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.1
	ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.2
	ВЪЗМЕЗДНИ ОПЕРАЦИИ

 

 

 

                                                        

 

 

 

 

 

 

                                                                да                                                                     не

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отношение на възнаграждението е важно да се отбележи, че трябва да има пряка връзка между извършената услуга/доставка и полученото възнаграждение. В таза насока се произнесъл Европейския люксембургски съд по дело 102/86.

Понятието пряка връзка, което окачествява възмездна доставка, е  било определено от Съда на Европейските общности. 

Съдът е постановил „че трябва да съществува пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация”, за да може доставката да бъде обложена с ДДС. (CJCE, 08/03/1988 APPLE & PEAR Council  дело. 102/86).

От това произлиза, че безвъзмездната доставка не се облага с ДДС. По същия начин, когато цената е фиксирана на стойност много по-ниска от пазарната до толкова до колкото може да се окачестви като дарение, съответната доставка е извън обхвата на ДДС поради липса на пряка връзка. (CJCE, 01/04 1992, Hong-Kong Trade Development Council, дело 16/93; 03/03/1994,  TOLSMA дело C-16/93 ; 26/06/2003, MKG, дело C-05/01).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Понятие за стока по смисъла на чл. 5 от ЗДДС: Всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока по смисъла на ЗДДС парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

2. Понятие за доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС: Прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

3. Приравнена на доставка на стока се смята и (чл. 6, ал. 2 от ЗДДС):

• прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
• фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
• фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;
• фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

 

 

 

 

 

1. Понятие за услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС: всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

2. Понятие за доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС: всяко извършване на услуга.

3. Приравнено на доставка на услуга се смята и (чл. 9, ал. 2 от ЗДДС):

• продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
• поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;
• всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
• извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

 

 

 

 

 

 

1. Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на (чл. 10, ал. 1 от ЗДДС ):

• преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
• прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
• извършване на непарична вноска в търговско дружество.

2. Лицето, което получава стоките или услугите е:

• правоприемник и на всички права и задължения по ЗДДС, във връзка с тях;
• включително на правото на приспадане на данъчен кредит и;
• и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

Горепосоченото не се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.3
	ДЕЙНОСТИ И ДОСТАВКИ , КОИТО НЕ ПОПАДАТ В ОБХВАТА НА ЗДДС

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.4
	ДОСТАВКИ  подлежащи на облагане поради своето естество

 

 

 

 

 

 

 

 

ВНИМАНИЕ : Облагаема доставка е и доставката облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице.

 

Доставки облагаеми поради своето естество са отговарящите на горепосочените условия, както следва:  

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.5
	ОПЕРАЦИИ ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБЛАГАНЕ ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА

 

 

 

Въпреки, че не отговарят на изискванията за облагаеми доставки, по силата на изрични законови разпоредби облагаеми са следните операции:

 

1.  Безвъзмездни доставки на стоки и услуги приравнени на възмездни.  (виж Фиш ІІ.5, ІІ.6 и ІІ.7).

 

2.  Внос. 

Въвеждането на територията на България на стока се смята за облагаема операция (чл.16 от ЗДДС), освен в специалните случаи на освобождаване. (виж Фиш VІІІ.ІІ.1).

 

3. Доставка във връзка с дерегистрация – чл. 111 от ЗДДС.

При дерегистрация на регистрирано лице, въпреки че няма прехвърляне на собственост се смята, че лицето извършва доставка на всички налични стоки,  за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които представляват активи по смисъла на Закона за счетоводството  или  по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

Внимание: когато е издаден данъчен документ с посочен в него ДДС, данъкът е дължим, независимо от факта, че е възможно да липсва доставка или данъкът да е начислен неоснователно. (чл. 85 от ЗДДС)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ II.6
	безвъзмездни доставки на СТОКА, приравнени на възмездни

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   

 

                                     

 

 

 

 

 

                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

                                         

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

Дефиниции:"Безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото (§1, т.8 ДРЗДДС).

 

 

"Стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице (§1, т.9 ДРЗДДС).

	ФИШ II.7
	безвъзмездни доставки на услуги, приравнени на възмездни

 

 

 

 

 

 

 

                                   

 

                                      ДА

 

 

 

 

 

                                                                                             НЕ

 

 

 

 

 

 

НЕ

                                         

 

                                                                                     НЕ

 

 

 

 

 

                                                                                                                                            НЕ

 

 

Дефиниции:

"Безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото (§1, т.8 ДР на ЗДДС).

 

"Услуги с незначителна стойност" са услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице (§1, т.9 ДР на ЗДДС).

	ФИШ III.1
	ОСВОБОДЕНИ операции

 

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Видове освободени операции

1.1 Освободени доставки

Освободени доставки са доставките  посочени в чл.39-50 от ЗДДС, както и вътреобщностните доставки с предмет посочен в чл.39-50 от ЗДДС (виж Фиш  ІІІ.2)

1.2. Освободен внос

Освободен от облагане е вносът на стоки посочени в чл.58 от ЗДДС

1.3. Освободен ВОП – чл.65 от ЗДДС

Освободено от облагане с ДДС е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чийто доставки попадат в обхвата на чл.39-50 от ЗДДС, както и следните вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната:

• когато получатели са лица по чл. 172, ал. 2 и чл. 174, ал. 1
• чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, ал.1;
• когато получатели са институции на Европейския съюз;
• от лице - посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка .

2. Данъно третиране

• За посочените по-горе доставки и придобивания на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за освобождаване от начисляване на данък
• За стоките и услугите предназначени за извършване на освободени  доставки не е налице провото на приспадане на данъчен кредит

3. Документиране

Документирането на доставките се извършва с  фактура, в която следва да бъде посочено основанието за неначисляване на данък  Издаването на фактура не е задължително в случаите на доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС и за доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС.

	ФИШ III.2
	ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ - ВИДОВЕ

 

 

 

 

Промяна

на режима на доставките в сравнение с отменения ЗДДС ( в сила до 31.12.2006г.)

 

 

 

 

Преходни правила във връзка с променения режим на доставките в сравнение с отменения ЗДДС ( в сила до 31.12.2006г.)

 

1. Авансови плащания за доставки с променен данъчен статут

В  § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС регламентира случаите на получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по отменения закон, която е облагаема доставка по новия ЗДДС (с 20 % или 7 %) и данъчното събитие за нея настъпва след 1 януари 2007 г. В такива случаи регистрираното лице – доставчик документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва пълната стойност на данъчната основа на доставката. За нея изцяло се прилага новият данъчен режим (този към датата на възникване на данъчното събитие по новия ЗДДС), т.е. ДДС ще се начисли върху цялата данъчна основа на доставката, независимо че дължимата по сделката сума (или част от нея) е платена при условията на действащ ЗДДС, който третира доставката като освободена от облагане с данък.

Същевременно, ако преди 1 януари 2007 г. е получен аванс във връзка с облагаема доставка по смисъла на отменения закон, която е освободена доставка по новия ЗДДС и данъчното събитие за нея настъпва след 1 януари 2007 г., регистрираното лице – доставчик трябва да анулира издадената за авансовото плащане фактура (за анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от новия закон). Лицето издава нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката и за нея отново се прилага новият данъчен режим – този към датата на възникване на доставката като данъчно събитие. В резултат на което по такава доставка няма да има реално начислен ДДС – тя изцяло ще се третира като освободена доставка, независимо че цялата или част от дължимата по сделката цена е платена при условията на действащ ЗДДС, който третира доставката като облагаема.

2. Документиране на доставки с променен данъчен статут

В § 8 от ПЗР на закона са уредени и други две хипотези във връзка с документирането на доставките, извършени преди 01.01. 2007 г, когато:

• данъчното събитие за доставката е възникнало в края на 2006 г., а фактурата, която следва да бъде издадена в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие, е с дата от януари 2007 г. (ал. 1 на § 8). В този случай са приложими изискванията на чл. 114 от новия закон по отношение на реквизитите на фактурата и данъчния режим на доставката към датата на възникване на данъчното събитие. С други думи, ако към датата на извършване на доставката тя е била освободена, а към датата на документирането й е облагаема, издадената за нея фактура ще бъде без начислен данък.
• през 2007 г. възниква основание за изменение на данъчната основа на доставка, извършена и документирана през 2006 г. Промяната се документира с данъчно известие по чл. 115 от новия закон, при чието издаване се прилага данъчният режим към датата на извършване на доставката (ал. 2 на § 8 от ПЗР на ЗДДС).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ III.3
	ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОБЛАГАНЕ И ПРАВО НА ИЗБОР (ОПЦИЯ)

 

Видове освободени доставки                                                      Правен режим

с оглед предмета им          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ IV.1
	данъчно събитие и изискуемост - определения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ IV.2
	ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ

 

 

I. Доставка на стоки и услуги, извършена от данъчно задължени по ЗДДС лица, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната

 

II. Вътреобщностно придобиване на стоки (виж Фиш VІІІ.ІІІ.2)

 

III. Вносът на стоки по чл.16 от ЗДДС (виж Фиш VІІI.ІІ.1)

 

I. ДАТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ ПРИ ДОСТАВКА НА СТОКИ И УСЛУГИ

 

А/ Данъчното събитие възниква на:

 

1/ датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена (чл. 25, ал.2 от ЗДДС)

• при прехвърлянето на собственост върху индивидуално определена вещ следва да се има предвид, че то настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.
• при прехвърляне на собствеността върху родово определена вещ, прехвърлянето на собствеността се отлага до индивидуализацията на вещта или най-късно до нейното предаване на купувач, спедитор или превозвач.
• когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предоставяне на стоката. В ЗДДС тази разпоредба е изведена като самостоятелна хипотеза за дата на възникване на данъчното събитие.

 

2/ датата, на която  услугата е извършена (чл. 25, ал.2 от ЗДДС)

·         услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

 

Б/ Други случаи на възникване на датата на данъчното събитие

 

            1/ Датата на фактическото предоставяне на стоката когато (чл. 25, ал.3, т.1 от ЗДДС):

• стоката се предоставя по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок
• стоката се предоставя от лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

В тези случаи данъчното събитие ще настъпва при фактическото предоставяне на стоката от доверителя на комисионера.

• при прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение
• стоката се предоставя по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката. Договор за лизинг в който е налице само опция имаме когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.

Облагането с ДДС на доставка на стока по договор за финансов лизинг с изрично прехвърляне на собствеността се извършва еднократно, в началото на лизинговия период, а не при всяко плащане по договора.

В случаите на промяна на договор за лизинг, в който първоначално е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и в резултат на промяната на договора се предвижда изрично прехвърляне на правото на собственост върху стоката, се счита, че на датата на промяната на договора лицето извършва доставка при която стоката се предоставя по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката (чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС), като данъчната основа на доставката е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора, без дължимия за тях данък. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора.

В случаите на заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател. В тези случаи се счита, че на датата на заместване с новия лизингополучател лизингодателят извършва доставка, при която стоката се предоставя по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката (чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС) към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък.

Относно плащането на лихвите, когато в лизинговите договори е записано, че плащането на лихвите се извършва периодично, то тази доставка ще се третира като доставка с периодично изпълнение (чл. 25, ал. 4 от ЗДДС). При доставки с периодично изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане се смята за отделна доставка. Данъчното събитие за тази доставка възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Ако преди тази дата е направено авансово плащане, то данъкът става изискуем на датата на авансовото плащане – за размера на плащането.

2/ Датата на започване на транспорта при вътреобщностна доставка на стоки придобити от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат за целите на неговата дейност от или за негова сметка до територията на друга държава-членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС (чл. 25, ал.3, т.3 от ЗДДС).

3/ Датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път (чл. 25, ал.3, т.4 от ЗДДС).

4/ Датата на изваждането на монетите или жетоните - при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или други подобни (чл. 25, ал.3, т.5 от ЗДДС).

5/ Датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива - в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, когато не са налице условията по чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3 от ЗДДС (чл. 25, ал.3, т.6 от ЗДДС).

6/ Датата на отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит (чл. 25, ал.3, т.2 от ЗДДС)

7/ Датата на отделянето или предоставянето на стоката при безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит (чл. 25, ал.3, т.2 от ЗДДС).

 

В/ Възникване на данъчното събитие при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение (чл. 25, ал.4 от ЗДДС)

 

При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2 от ЗДДС, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

Във връзка с плащането по такива доставки следва да се има предвид следното:

а/ при извършване на доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо;

б/ когато, преди да е възникнало данъчно събитие по т.”а”, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането;

в/ т.”а” и ”б” се прилагат и в случаите на договор за лизинг, в който не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост.

 

Г/ Възникване на данъчното събитие при вътреощностна доставка (виж Фиш  VІІІ.ІІІ.1)

 

Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

Изключение е предвидено само при вътреобщностото доставка на изпратени или транспортирани стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС - в този случай данъчното събитие възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната.

 

Д/ Възникване на данъчното събитие при замяна (бартер) (чл.130 от ЗДДС)

 

Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки и данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях.

 

II. ДАТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ ПРИ ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДОБИВАНЕ НА СТОКИ

 

Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

Изключение е предвидено само при вътреобщностото придобиване на стоки от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност и стоките са изпратени или транспортирани от или за сметка на същото лице от територията на друга държава-членка, в която лицето е регистрирано по ЗДДС и където стоките за произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност - в този случай данъчното събитие възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.

 

III. ДАТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ ПРИ ВНОС НА СТОКИ ПО ЧЛ.16 ОТ ЗДДС

Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

 

	ФИШ IV.3
	ИЗИСКУЕМОСТ НА ДАНЪКА

 

 

І. ОБЩ ПРИНЦИП

НА ДАТАТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДАНЪЧНОТО СЪБИТИЕ :

• данъкът става изискуем за облагаемите доставки
• възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободени доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната

 

ІІ. ОСОБЕННИ СЛУЧАИ ПРИ КОИТО ДАНЪКЪТ Е ИЗИСКУЕМ БЕЗ ДА Е ВЪЗНИКНАЛО ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ

1. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.

2. Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. Целта на тази разпоредба е да се премахне възможността лице, на което предстои регистрация по ЗДДС, да избегне начисляването на данъка по предстоящи след датата му на регистрация доставки, като чрез авансово плащане на всичката или част от дължимата му от клиента сума "изтегли" датата на изискуемост на данъка преди датата на регистрацията си по ЗДДС.

 

ІІІ. ОСОБЕННИ СЛУЧАИ ПРИ КОИТО ВЪЗНИКВАНЕТО НА ДАНЪЧНОТО СЪБИТИЕ НЕ СЪВПАДА С ИЗИСКУЕМОСТТА

1. Данъчното събитие при вътреобщностната доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната, т.е. 

• на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или на датата, на която стоката по чл.6, ал.2 от ЗДДС бъде фактически предоставена, или
• на датата на отделянето и предоставянето на стоката по чл.6, ал.3 от ЗДДС.

За вътреобщностните доставки данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако доставчикът е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, то в този случай данъкът  става изискуем на датата на издаване на фактурата.

Правилото - данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, съответно документа издаден при извършване на инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство от физическо лице (чл. 168, ал. 8 от ЗДДС), когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие. В този случай  данъкът върху добавената стойност за авансовото плащане не става изискуем.

Следва да се има предвид, че макар ЗДДС да използва термините данъчно събитие и изискуемост на данъка, за данъчния период на изискуемост на данъка за доставчика не възниква реално задължение за данък по отношение на осъществените през периода вътреобщностна доставка, поради нулевата ставка, относима за този режим. Издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено авансово плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

2. Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

За вътреобщностните придобивания данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако доставчикът е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, то в този случай данъкът  става изискуем на датата на издаване на фактурата.

Правилото - данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие. В този случай  данъка върху добавената стойност става изискуем на 15-ия ден на месеца следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за вътреобщностното придобиване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ v.1
	ДАНЪЧНА ОСНОВА - определение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ V.2
	образуване НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА

 

ДАНЪЧНАТА ОСНОВА СЕ ОПРЕДЕЛЯ НА БАЗАТА НА:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

УВЕЛИЧЕНО С:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАМАЛЕНО С:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ V.3
	ЕЛЕМЕНТИ, ВКЛЮЧЕНИ В ДАНЪЧНАТА ОСНОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ V.4
	ЕЛЕМЕНТИ, изключени от ДАНЪЧНАТА ОСНОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ V.5
	ДАНЪЧНА ОСНОВА ПРИ ДОСТАВКИ НА СТОКИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ V.6
	ДАНЪЧНА ОСНОВА НА ДОСТАВКИ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ОТ ПОСРЕДНИЦИ (КОМИСИОНЕРИ)

 

 

Понятието "посредник" е дефинирано в чл. 49, ал. 1 от Търговския закон : "Посредник е търговецът, които по занятие посредничи за сключване на сделки". В този смисъл, посредникът съдейства за сключването на сделки чрез осъществяване на фактически или правни действия. Възнаграждението, което се дължи на посредника, се уговаря за свързване на страните, които ще сключат договор. По смисъла на ЗДДС посредничество е и извършването на правни сделки по поръчка на някоя от страните, в които случаи посредникът може да действа:

• от името и за сметка на друго лице (пряко представителство) или
• от свое име и за чужда сметка (косвено представителство).

 

Данъчно-задължено лице действащо от името и за сметка на друго лице

Когато лицето действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:

• между доверителя и третото лице,
• доставка на услуга между комисионера и доверителя.

 

Данъчно-задължено лице действащо от свое име и за чужда сметка

Когато лицето действа от свое име и за чужда сметка се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.

Комисионният договор е вид споразумение между възложител, наричан доверител и изпълнител, наричан комисионер, по силата на което комисионерът се задължава срещу възнаграждение да извърши по поръчка на доверителя сделка с трето лице. Когато комисионерът действа от свое име и за сметка на доверителя, той придобива права, които му дават възможност да извършва доставки на свое име или да е получател по доставки с трети лица.

В този случай са налице следните три доставки:

• между комисионера/довереника и третото лице. Съгласно чл. 349 от Търговския закон, тази доставка е основана в изпълнение поръчката на доверителя, т.е. тя е резултат на изпълнителна сделка, при която комисионерът може да бъде доставчик или получател;
• между комитента/доверителя и комисионера/довереника - при прехвърляне резултата от изпълнителната доставка. Съгласно чл. 355 от ТЗ при тази доставка комисионерът е длъжен да отчете резултатите от изпълнителната сделка пред доверителя.
• между комисионера/довереника и комитента/доверителя - при възлагане на доставката.

Предметът на тази доставка, основана на учредителна сделка, е комисионната услуга, регламентирана н чл. 51 от ТЗ, при която доставчик е комисионерът, а получател -доверителят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Относно мястото на изпълнение на посредническите услуги виж фиш VІІІ.3.8.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ V.7
	особени случаи при определяне на данъчната основа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ V.8
	определяне на данъчното задължение  и начисляване на данъка

 

След изчисляване на данъчната основа на дадена доставка, трябва да се определи и приложимата към нея ставка, за да се получи размера на ДДС, който следва да се начисли. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.

1. Когато при договорена между страните цена липсва изрична уговорка, че данъкът се дължи отделно, приема се че той е включен в договорената цена.

Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно в търговската мрежа.

Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула (чл.53, ал.1 от ППЗДДС):

Д = (ДО x ДС) / 100 , където:

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

ДО - данъчната основа на конкретната доставка;

ДС - съответната данъчна ставка.

 

2. Когато при договорена между страните цена има изрична уговорка, че данъкът се дължи отделно, размерът на данъка се определя като данъчната основа се умножи по ставката на данъка. В тези случаи за определяне размера на данъка е приложима формулата по чл.53, ал.2 от ППЗДДС:

Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС) , където:

Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;

ДС - съответната данъчна ставка.

 

В случаите когато орган по приходите установи, че е осъществена облагаема доставка, при която данъкът не е начислен от лицето, от което е изискуем съгласно ЗДДС, следва след анализ на относимите към доставката доказателства да се определи приложимата формула за определяне на данъчното задължение.

 

Пример :

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Следва де се има предвид, че при прилагане на чл. 122 от ДОПК ,при липса на информация за установяване на задълженията за отделните доставки, се определя данъчна основа. Върху така определената данъчна основа следва да се начисли данък по правилото на чл.67, ал.1 от ЗДДС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ V.9
	ОБЛАГАНЕ МАРЖА НА ЦЕНАТА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VI.1
	ПРИЛОЖИМИ ДАНЪЧНИ СТАВКИ

 

 

 

 

 

 

 

Приложното поле на трите данъчни ставки е различно. Първите две–нулевата и тази от 7 на сто се прилагат спрямо ограничен кръг облагаеми стоки и услуги, като ставката от 7 на сто е от т.нар. намалени данъчни ставки, а третата – 20 на сто е основна или стандартна данъчна ставка.

Със стандартната ставка от 20 % се облагат:

• Облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева или намалена ставка;
• Вносът на стоки на територията на страната (виж Фиш  VІІІ.ІІ.1);
• Облагаемите вътрешнообщностни придобивания (виж Фиш  VІІІ.ІІІ.2).

 

С намалена данъчна ставка от 7% се облага:

• Настаняването, предоставено от хотелиер, когато то е част от организирано пътуване (виж Фиш X.3).

 

С нулева данъчна ставка се облагат само изрично посочените в закона доставки (виж Фиш  VІ.2).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VI.2
	ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА

 

 

 

НАПОМНЯНЕ: Законът за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007г. въвежда ново понятие „облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”, което в известен смисъл е съотносимо с понятието „износ”, използвано в действащия до 31.12.2006 г. ЗДДС (отм.), но следва да се има предвид, че облагаеми с нулева ставка са и редица други доставки извън посочените в глава трета от ЗДДС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                 

 

 

 

 

 

                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VI.3
	ДОСТАВКа С НУЛЕВА СТАВКА по глава iii от зддс

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                 

 

 

 

 

 

                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                    ВИЖ ФИШ VIII.II.2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

               

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                 

 

 

 

 

                

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

               

ВАЖНО : Услугите по доставка на спедиторска услуга, доставка на куриерска услуга и доставка на пощенски услуги, когато са с място на изпълнение на територията на страната и са свързани с международен транспорт на стоки се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от ЗДДС, като в случаите, когато се касае за доставка на спедиторска услуга разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС не се прилага.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЯ:

Транспортна обработка на стоки са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта (§1, т.26 от ДР на ЗДДС).

Обработка на плавателен съд в международен рейс са всички операции по приемането, престоя и заминаването на плавателен съд, извършени от пристанищното предприятие на територията на страната (§1, т.28 от ДР на ЗДДС).

Обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс е неземното обслужване по смисъла на § 3, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, извършено на въздухоплавателно средство, с изключение на услугите, за които се дължи държавна такса по Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България (обн., ДВ, бр. 2 от 1999 г.; изм., бр. 15 от 2000 г., бр. 9 и 62 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 32 и 71 от 2004 г., бр. 15 и 96 от 2005 г., бр. 22 от 2006 г.)(§1, т.29 от ДР на ЗДДС).

Обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс са следните операции: маневра за придвижване на вагоните до и от товаро-разтоварните места; престой на вагона при натоварване и разтоварване; мерене на празни вагони на вагонен кантар преди натоварване; мерене на натоварени вагони на вагонен кантар; дезинфекция, дезинсекция и дератизация на вагони за натоварване с товари, когато това изискване е съгласно БДС; поддържане на температурен режим по време на натоварването и превоза на товарите, които изискват такъв режим; извършване на митнически и други административни формалности, свързани с превоза на стоки от внос и за износ; подаване и изтегляне, включително подреждане на вагоните от и за фериботен кораб; смяна на талиги на вагони с различно междурелсие (§1, т.30 от ДР на ЗДДС).

Ремонт е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив  (§1, т.31 от ДР на ЗДДС).

Подобрение е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив (§1, т.32 от ДР на ЗДДС).

Работа по стоки е обработка, преработка или поправка на стоки (§1, т.43 от ДР на ЗДДС).

	ФИШ VI.4
	удостоверяване на наличие на обстоятелства за прилагане на  НУЛЕВА СТАВКА ПРИ ДОСТАВКИ, СВЪРЗАНИ С МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ И МЕЖДУНАРОДЕН СТОКОВ ТРАФИК

 

	За доказване на доставката на стоки за снабдяване на плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен транспорт по чл. 31, т. 1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:               1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на международния рейс, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответното превозно средство;             2. писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител - когато направлението е трета страна;             3. фактура за доставката.   ОСОБЕНОСТ: Необходимо е да се отбележи, че чл 31, т. 1 от ЗДДС се прилага и за международен рейс в рамките на Общността.
	За доказване на доставка на услуги по поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораб или самолет по чл. 31, т. 3 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:              1. договор с корабопритежателя или компанията, експлоатираща самолета, за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на съответното превозно средство;             2. фактура за доставката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	За доказване на доставка по отдаване под наем на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав по чл. 31, т. 4 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната по отдаване под наем на плавателни съдове с размери, съответни на тези по чл. 34, ал. 3 от Кодекса за търговското корабоплаване, доставчикът следва да разполага със следните документи:             1. договор за наем;             2. копие от сертификата за регистрация или акта за националност на плавателното средство;             3. фактура за доставката. Извън тези случаи за доказване на доставка по чл. 31, т. 4 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:             1. договор, от който е видно, че плавателният съд, въздухоплавателното средство или подвижният железопътен състав ще бъдат използвани от наемателя им за извършване на международен транспорт, включително международен транспорт в Общността;             2. лиценз или друг документ, удостоверяващ правото на наемателя да извършва международен транспорт с наетото превозно средство, когато наемател е местно лице;             3. копие от документ, от който е видно: а) инициал на превозното средство; б) екипаж или бригада; в) номер на полет, плаване или друг рейс, маршрут, време на тръгване и време на връщане;             4. фактура за доставката.
		За доказване на доставки на услуги по обработка на плавателен съд по чл. 31, т. 5 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:             1. документ, издаден от пристанищното предприятие на корабособственика или на неговия агент за тези услуги, от който е видно, че плавателният съд извършва международен рейс, включително международен рейс в Общността и са посочени номерът и датата на този рейс; 2. фактура за доставката.
		За доказване на доставки на услуги по обработка на въздухоплавателно средство по чл. 34, т. 5 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:             1. документ за наземно обслужване, издаван от летищното предприятие или от лицензирания оператор за наземно обслужване на авиационния оператор, получател на тези услуги, от който е видно, че въздухоплавателното средство извършва международен полет, включително международен полет в Общността и са посочени номерът и датата на този полет;             2. фактура за доставката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

			За доказване на доставки на услуги по обработка на подвижен железопътен състав по чл. 31, т. 5 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:             1. копие от товарителница CIM или копие от товарителница СМГС, разписка обр. 312в;             2. фактура за доставката.
	За доказване на доставки на услуги, свързани със спасителни операции, доставчикът следва да разполага със следните документи:             1. когато са извършени с въздухоплавателно средство:             а) документ от чуждестранния компетентен орган, удостоверяващ предохранителните мерки, бедствието или ликвидирането на последиците от него, както и характера му;             б) договор за извършване на услугите;             в) свидетелство за авиационен оператор;             г) протокол за извършените услуги в часове или друг показател по вид на услугата;             д) фактура за доставката;             2. когато са извършени с плавателно средство:             а) документи, доказващи извършените услуги, съгласно Кодекса на търговското корабоплаване;             б) фактура за доставката;             3. когато са извършени с подвижен железопътен състав:             а) документи, доказващи извършените услуги;             б) фактура за доставката.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ: Спасителни операции по чл. 31, т. 5 от ЗДДС са тези операции, които представляват услуги, свързани с борба с бедствия, ликвидиране на последиците от тях, както и предотвратяване на бедствия посредством предохранителни мероприятия, когато тези операции се осъществяват извън територията на страната. Услуги, свързани със спасителни операции, са:                                   1.       борба с бедствия, вкл. превоз на спасителни екипи; издирване, превоз или евакуация на хора; доставяне на храна, медикаменти, човешки органи и др.; действия по разпръскване на химически и други средства; други спасителни работи (наблюдение, измерване, изследване, картографиране, въздействие върху времето, фотографиране и др. под.); 2.       отдаване под наем на превозно средство за целите на извършваните услуги по т. 1. Бедствие е земетресение, наводнение, стихийни пожари, свличане (срутване) на пластове, вулканична дейност, въздушни или водни стихии, нападения на диви животни, каламитетно намножаване на насекоми, епидемии и др. под., както и аварии и катастрофи, чийто характер е станал масов и са прераснали в бедствие (химически, радиационни и други замърсявания, аварии или катастрофи на превозни средства, осъществяващи обществен транспорт и др.)(чл.29, ал.5 ППЗДДС).
		За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на стоки по чл. 31, т. 6 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:             1. документите, с които се доказва обработката на съответното превозно средство, които могат да бъдат издадени на името на корабособственика (авиационния оператор или железопътния превозвач), собственика на товарите, превозвача или спедитора.             2. фактура за доставката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на пътници по чл. 31, т. 6 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документите, с които се доказва обработката на съответното превозно средство; 2. фактура за доставката
	За доказване на доставка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства по чл. 31, т. 7 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху превозното средство съгласно Кодекса на търговското корабоплаване, съответно Закона за гражданското въздухоплаване; 2. фактура за доставката.
	За доказване на доставка по чл. 32, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. митнически документи, удостоверяващи, че стоката е необщностна; 2. митнически документи, от които е видно, че към датата, на която данъкът за доставката става изискуем, стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или в свободен склад или под митнически режим - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит; 3. фактура за доставката.   За доказване на доставка по чл. 32, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:   1. писмена декларация от лицето - титуляр на направлението/режима по ал. 1, в която е декларирано, че към датата, на която данъкът за доставката на услугата става изискуем за стоките, са налице обстоятелствата по ал. 1. 2. фактура за доставката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.1
	данъчен кредит. общи условия за правото на приспадане на данъчен кредит

 

I. ДАНЪЧЕН КРЕДИТ – чл.68, ал.1 от ЗДДС

 

Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за :

1.получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие  за облагаема доставка;

3. осъществен от него внос;

4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

            Правото на приспадане на данъчен кредит по правило възниква, когото подлежащият на приспадане данък стане изискуем. За особените случаи виж фиш VII.5.

 

            II. УСЛОВИЯ ЗА ПРАВОТО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

			ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА ПРАВОТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ, ТО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗКЛЮЧЕНО КАТО ТАКОВА ОТ СПЕЦИАЛНА РАЗПОРЕДБА ПРЕДВИДЕНА В ЗАКОНА – чл.70 от ЗДДС Виж Фиш VII.6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.2
	право на ДАНЪЧЕН КРЕДИТ  с оглед предназначението на стоките и услугите

 

 

 

 

 

 

 

Следователно трябва да се направи разграничение в зависимост от предназначението на стоката или услугата :

А.За дейности, различни от икономическата дейност на лицето (за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица,  както и за представителни или развлекателни цели - чл.70, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС) -  за лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления му данък.

Б.За независимата икономическа дейност на регистрираното лице, свързана с извършването на:

1. последващи облагаеми доставки – за лицето възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит за начисления му във връзка с получаването на стоките и услугите данък ;

(изключения – таблицата на Фиш  VІІ.6)

2. последващи освободени доставки – (чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС) за лицето не  възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления му във връзка с получаването на стоките и услугите данък (виж Фиш VІІ.6);

3. при смесено и едновременно ползване на стоките или услугите:

3.1. за незасимата икономическа  дейност на лицето и за дейности, различни от икономическата дейност на лицето  и/или

3.2. за последващи облагаеми и последващи освободени доставки правото на приспадане на данъчен кредит възниква съгласно таблицата по-долу.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.3
	условия за документиране на доставките- реквизити на фактура

 

 

                

 

 

 

• За да може да бъде приспаднат, ДДС трябва да бъде начислен по фактура  в която лицето е посочено като получател , изготвена съобразно разпоредбите предвидени в ЗДДС.

 

• данъкът трябва задължително да е посочен на отделен ред във фактурата

 

Изключение :

ð ако данъкът не е бил самоначислен с протокол от самото лице (например: вътреобщностно придобиване);

ð или ако става въпрос за внос.

 

 

 

 

 

• Дата на издаване на фактурата;
• Номер на фактурата – десетразряден;
• Идентификация на получателя и доставчика : име и         

адрес ; идент. № по чл.94, ал.2, (съответно номера по чл.

84 от ДОПК – за нерегистрираните по ЗДДС лица); 

• Точни характеристики на доставката – количество и

вида на стоката и вида на услугата;

 

 

 

 

 

• ДДС трябва да бъде упоменат поотделно във фактурата за всяка отделна стока или услуга;  
• единична цена без данъка и данъчна основа на доставката;
• размер на ДДС и приложима ставка, когато е нулева-основания за прилагането й, както и основание за неначисляване на данък;
• обща сума с включен ДДС;  
• сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
• размер на предоставените търговски отстъпки и намаления , ако те не са включени в единичната цена.
• датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането 

 

 

 

 

 

 

• Вътреобщностни доставки : върху фактурите трябва да фигурират също:

- вътреобщностните идентификационни номера за целите на ДДС на доставчика и на придобиващия,

- основание за прилагането на нулева ставка – например: " облагане с 0% по силата на чл. 53, ал.1, във вр. с чл.7 от ЗДДС".

- обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

Фактурите за ВОД, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка, се считат за отговарящи на изискванията на закона, когато :

1. поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри, или

2. не съдържа име, фамилия и подпис на съставителя

 

• Дистанционна продажба на стоки

                Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка,

- идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

- ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

- размерът на данъка, дължим по доставката.

 

• Посредник в тристранна операция

Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция

-основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС".

 

• Данъкът е изискуем от получателя

-не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка

-посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това – например чл.163а, ал.2 от ЗДДС

 

• Суми във валута

Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6 от ЗДДС.

 

• Подпис на съставителя

Подписът на съставителя на документа може да се замени с идентификационен шифър по чл.8 от Закона за счетоводството

 

• Изпращане по електронен път

Издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.4
	приспадане на данъчен кредит в случай на изменение на данъчната основа. анулиране на данъчни документи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.5
	условия относно сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит

 

 

 

1.1. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква когато съответният ДДС стане изискуем при лицето-платец на данъка за (чл.68, ал.2 от ЗДДС) :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.2. Особени случаи на възникване на  възникване на правото на данъчен кредит :

 

 

 

 

 

 

В случаите на правоприемство: В случаите на правоприемство по чл. 10 от ЗДДС, а именно:         - преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;          - прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;          - извършване на непарична вноска в търговско дружество. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква: на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър - когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице; В случаите на  погрешно съставени документи -издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен (чл. 116, ал. 2 от ЗДДС) правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ. ·         при публична продан В случаите на публична продан по реда на ДОПК или на ГПК или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 60 от Закона за кредитните институции и когато длъжникът е регистрирано по този закон лице, правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа за продажбата, определен в ППЗДДС, от публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор ·         налични активи към датата на регистрацията Правото на приспадане на ДК на регистрирано лице (с изключение на регистрация за ВОП) за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството или получени услуги преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията, възниква на датата на регистрацията по ЗДДС. ·         при повторна регистрация Правото на приспадане на ДК относно наличните активи към датата на последваща регистрация, за които на регистрираното лице е начислен данък при дерегистрацията му, възниква към датата на повторната регистрация

 

 

 

2. Срок на ползване на правото на данъчен кредит :

·         Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода (чл. 72, ал. 1 от ЗДДС). Това право не  може да бъде упражнено на базата на следващите справки - декларации след изтичане на тримесечния период. ·         Когато едно ДЗЛ е обект на данъчна ревизия, то не може да ползва правото си на приспадане на данъчен кредит, което е пропуснало да отрази в справките- декларации за целите на ДДС, подадени през периодите, които са предмет на ревизията.

 

 

 

 

	ФИШ VII.6
	ОБОБЩАВАЩА ТАБЛИЦА НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ, ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ПРАВОТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

 

 

 

 

Стоки или услуги без право на данъчен кредит	Дерогации : Позволено приспадане	КОМЕНТАРИ
1.Стоки или услуги предназначени за извършване на освободени доставки (чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС)	Доставки на финансови услуги по чл.46 от закона и застрахователни услуги по чл.47 от закона, когато получателят на услугите е установен извън Общността или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са налице условията по чл.28 от ЗДДС.	Освободени доставки са доставките с предмет, посочен в глава четвърта от ЗДДС. Не се считат за освободени доставки доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
2. Стоки или услуги предназначени за безвъзмездни доставки или дейности, различна от икономическата дейност на лицето	1. Специалното, работното, униформеното и представителното облекло, предоставяно безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност (чл.70, ал.3, т.1 от ЗДДС).
Чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС	2. Транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност (чл.70, ал.3, т.2 от ЗДДС).
	3. Стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години (чл.70, ал.3, т.3 от ЗДДС).	Съгласно §1, т. 31 от ЗДДС  "Ремонт" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.
	4. Стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия (чл.70, ал.3, т.4 от ЗДДС).	Съгласно §1, т.32 от ДР на ЗДДС "Подобрение" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.
	5. Безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел (чл.70, ал.3, т.5 от ЗДДС).	Съгласно §1, т.9 от ДР на ЗДДС това са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Регистрираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит за посочените стоки или услуги, когато доставките, които се рекламират са освободени доставки или доставки и дейности, за които не налице правото на приспадане на данъчен кредит (чл.63 от ППЗДДС).
	6. Стоки, предоставяни като мостри (чл.70, ал.3, т.5 от ЗДДС).
	7. Храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда (чл.70, ал.3, т.6 от ЗДДС).	чл. 285 от КТ ал.1  На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. ал.2  Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
	8. Транспорта и нощувките на командировани от лицето лица (чл.70, ал.3, т.7 от ЗДДС).	ЗДДС в сила до 31.12.2006г. не позволяваше да се ползва данъчен кредит във връзка с командировани от регистрираното лице лица.
	9. Стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129 (чл.70, ал.3, т.8 от ЗДДС).
3. Стоки или услуги предназначени за представителни или развлекателни цели чл.70,ал.1 т.3 от ЗДДС	Стоки или услуги във връзка с организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност  (чл. 62,ал.2 от ППЗДДС).	Представителни или развлекателни цели  са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки;консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии (чл.62,ал.1 от ППЗДДС).
4. Придобиването, вноса или наема на мотоциклет или лек автомобил, включително стоките и услугите свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, както и получените транспортни услуги или таксиметрови превози с такива превозни средства (чл.70, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС)	Чл.70, ал.2 от ЗДДС - мотоциклетът или лекият автомобил се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, както и стоките или услуги свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им; -мотоциклетът или лекият автомобил е предназначен за препродажба                ( търговски наличности ), както и случаите в които стоките или услугите са предназначени за препродажба         ( търговски наличности ), включително след преработка.	Съгласно §1, т.18 от ДР на ЗДДС "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Важно! Не се поставя ограничение, подобно на съществуващото по отменения ЗДДС извършваните доставки с леки автомобили да представляват повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от лицето доставки. Единственото ограничение се отнася до това мотоциклетът или лекият автомобил да се използват единствено за посочените дейности, за които законът дава право на данъчен кредит.
5. Отнети в полза на държавата стоки или разрушена сграда като незаконно построена (чл.70, ал.1, т.6 от ЗДДС)		За да се приложи тази разпоредба от компетентната администрация ( ДНСК, РДНСК, общинската администрация и др.) трябва да е констатирано, че строежът е незаконен.

 

 

Важно :

 

• Лицата, регистрирани задължително или по избор на основание вътреобщностно придобиване, нямат право на данъчен кредит за всички получени от тях доставки на стоки и/ или услуги.

 

• Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.7
	лица, извършващи доставки и дейности  в и извън обхвата на ддс

 

 

 

 

 

 

 

 

Типичен пример са лицата посочени в чл.3, ал.5 от ЗДДС:  държавата, държавните и местните органи, в случаите, в които извършват:

·         както дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт

·         така и за дейности за които са задължени лица, а именно:

а) електронни съобщителни услуги;

б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

в) превоз на стоки;

г) пристанищни и летищни услуги;

д) превоз на пътници;

е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;

ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;

и) складова дейност;

к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;

л) туристически услуги;

м) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи;

н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;

Горепосочените лица имат характер на частично задължени лица и когато извършват доставки извън посочените от б.”а” до б.”н”, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

               

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лицето трябва да води подробна счетоводна отчетност,която да позволява разграничаването на дейностите в и извън обхвата на ЗДДС

 

                                                    ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

                                                                                                                     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.8
	право на приспадане на частичен данъчен кредит. ОБОСОБЕНИ СЕКТОРИ НА ДЕЙНОСТ

 

I. ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ЧАСТИЧЕН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

 

II. ОБОСОБЯВАНЕ НА СЕКТОРИ НА ДЕЙНОСТ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

III.  ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОБОСОБЯВАНЕТО НА СЕКТОРИ НА ДЕЙНОСТ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.9
	ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА частичнИЯ данъчен кредит

 

 

.I. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ЧАСТИЧЕН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето  има право на данъчен кредит и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

II. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА ЗА ЧАСТИЧЕН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

	КОЕФИЦИЕНТ
Изчислява се като съотношение между: 1.Общ годишен оборот по доставки с право на данъчен кредит+ Субсидии включени в данъчната основа - ЧИСЛИТЕЛ 2. Общ годишен оборот + Субсидии включени в данъчната основа + Субсидии различни от включените в данъчната основа - ЗНАМЕНАТЕЛ За цялата предходна календарна година, а когато такива обороти липсват – на базата на посочените обороти за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Когато през предходната година лицето е извършило само облагаеми доставки, то през цялата текуща година ще прилага коефициент единица. В последния данъчен период следва да се извърши корекция (виж по-долу).

 

 

	ЧИСЛИТЕЛ
сумата от данъчните основи  на облагаемите доставки на стоки и услуги, включително авансови плащания по облагаеми доставки сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл.69, ал.2 от ЗДДС ( виж Фиш № VІІ.1), включително получените авансови плащания. Не се включват доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната сумата от данъчните основи на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.3-5 от ЗДДС ( виж Фиш  VІІ.6)

 

	ЗНАМЕНАТЕЛ
сумата от данъчните основи на доставките, за които лицето има право на данъчен кредит на приспадане, която е равна на общата сума на числителя сумата от данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл.69, ал.2 от ЗДДС, включително авансовите плащания. Не се включват доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната. сумата от данъчните основи на извършените освободени доставки, с изключение на тези по чл.50, ал.2 от ЗДДС (виж Фиш ІІІ.1), включително авансовите плащания стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето, включително авансовите плащания размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа  (виж Фиш X.2, V.3 и V.4)

 

 

 

За целите на изчисляване на коефициента не се включват следните доставки:       в числителя: - предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло, както и безвъзмездното предоставяне на транспортното обслужване от местоживеене до месторабота и обратно от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето; - безвъзмездното предоставяне на стока  и извършване на услуги с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри; - безвъзмездното извършване на услуга от държател/ ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване  в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години; -безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/ или задължение по договора за концесия; -случаите на липса на доставка на стоки или услуги в резултат на: преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон, прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 и чл.60 от Търговския закон, извършване на непарична вноска в търговско дружество, придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по ЗДДС лице; - предоставянето на стоки и извършването на услуги при условията на договорено гаранционно обслужване по чл.129 от ЗДДС; - доставка на стока в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон, когато не се предоставя обезщетение.    в знаменателя: - доставките, които не се включват в числителя; - получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки. Това не се отнася за: кредитните и финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, застрахователите по смисъла на Кодекса за застраховането, колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества и управляващи дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, осигурителни дружества, пенсионни фондове и управляващи дружества по Кодекса за социалното осигуряване, здравноосигурителните дружества по Закона за здравното осигуряване.

 

 

III.ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАЗМЕРА НА ЧАСТИЧНИЯ ДАНЪЧЕН КРЕДИТ В ГОДИШЕН АСПЕКТ     

 

Преизчисляване  размерът на частичния данъчен кредит   - в последния данъчен период на текущата календарна година (м. декември) на базата на сумите на числителя и знаменателя за текущата календарна година; - в случаите на дерегистрация – в последния данъчен период на базата на сумите на числителя и знаменателя за частта от текущата календарна година, през която лицето е било регистрирано; - разликата се изчислява по следната формула: ГК = ДПЧДК x КТГ - ПЧДКТГ, където: ГК е размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона; ДПЧДК - данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит за текущата година; КТГ - коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата година; ПЧДКТГ - общата сума на ползвания частичен данъчен кредит през текущата година.  - разликата в резултат на преизчислението се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период. За корекцията не се съставя протокол.

 

 

 

IV. Промени по отношение на процедурата за определяне на размера  и правото на приспадане на частичен данъчен кредит в сравнение с отменения ЗДДС ( в сила до 31.12.2006г.)

                                                   

ЗДДС ( в сила до 31.12.2006г.)	ЗДДС (в сила от 01.01.2007г.)
Коефициентът се изчислява до седмия знак след десетичната запетая.	Коефициентът се изчислява до втория знак след десетичната запетая.
Коефициентът се изчислява всеки месец, на база оборотите за съответния данъчен период.	Коефициентът се изчислява на база оборотите за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти няма – на базата на оборотите за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
Преизчисляването размера на частичния данъчния кредит се извършва чрез подаване на годишна справка-декларация до 15 април на следващата година.	Преизчисляването размера на частичния данъчен кредит се извършва в последния месец от годината, като получената разлика се включва в справка-декларацията за последния данъчен период.

 

 

 

V. Преходни правила във връзка с променената процедура за определяне на размера и правото на приспадане на частичен данъчен кредит в сравнение с отменения ЗДДС (в сила до 31.12.2006г.)

 

1. Съгласно §5, ал.2 от ПЗР на ЗДДС, за 2006г. Годишна справка декларация по отменения ЗДДС се подава в срок до 15 април 2007г., като посоченият в нея резултат не участва в процедура по приспадане, а данъкът се внася или възстановява в тримесечен срок от подаването й.

2. Съгласно §13 от ПЗР на ППЗДДС, коефициентът за предходната 2006г. се изчислява по формулата, регламентирана в чл.68 от отменения правилник за прилагане на ЗДДС, на база всички извършени доставки през 2006. При определяне на вида на доставките се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие за тях. Видно от посочения текст, коефициентът изчислен по реда на чл.68 от отменения ППЗДДС съвпада с годишния коефициент за 2006г., който следва да се приложи при преизчисляване на частичния данъчен кредит в годишната справка декларация за 2006г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VII.10
	КОРЕКЦИИ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

 

 

I.

Случаи, в които се извършват корекции на ползван данъчен кредит в посока намаление

 

 

1.При изменение на данъчната основа, разваляне на доставката, промяна вида на доставката, както и при анулиране на документ.

Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата  чрез издаване на данъчен документ – дебитно/кредитно известие или с протокол, с който се отразява анулирането на първоначално издадения документ.

 

2.При приспаднат данъчен кредит (изцяло или частично)  за стоки и услуги, които впоследствие се използват за извършване на освободени доставки и доставки или дейности без право на данъчен кредит (чл.79, ал.1 от ЗДДС).

Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол па чл.66, ал.1 от ППЗДДС за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация.

2.1 Размерът на дължимия данък е в пълен размер, освен когато стоките или услугите са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО

2.2 Размерът на дължимия данък  за дълготрайните активи по смисъла на ЗКПО се определя както следва:

       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                            

 

Схема 1 – чл.79, ал.6 от ЗДДС

                 

                            да                                                                           не

      да                                         не

 

 

 

 

 

ДД – дължимият данък

ПДК – размерът на ползвания кредит

БГ – броят на годините от настъпване обстоятелствата, водещи до извършване на корекцията, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20 годишния/ 5 годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително

3. При безвъзмездни вътреобщностни доставки.

Корекцията се извършва в данъчния период, през който данъкът за безвъзмездната общностна доставка е станал изискуем, чрез съставяне на протокол и отразяването му дневника  продажби  и VIES-декларацията за този данъчен период, като дължимият данък е в размер на ползвания данъчен кредит.

4. При изцяло приспаднат данъчен кредит, за стоки или услуги, които впоследствие се използват както за извършване на доставки с право на данъчен кредит, така и за доставки и дейности без право на данъчен кредит и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит (чл.79, ал.2 от ЗДДС).

Корекцията се извършва през последния данъчен период на годината, през която са настъпилите обстоятелствата, водещи до нейното извършване, чрез издаване на протокол  по чл.66, ал.3 от ППЗДДС най-късно на последния ден от този данъчен период.

Размерът на дължимия данък се определя както следва:

 

 

 

 Схема 2 – чл.79, ал.7 от ЗДДС

 

                                  да                                                                      не

 

 

 

 

 

 

ДД – дължимият данък

ПДК – размерът на ползвания кредит

БГ – броят на годините от настъпване обстоятелствата, водещи до извършване на корекцията, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20 годишния/ 5 годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително

К- коефициентът по чл.73 от ЗДДС, изчислен на базата оборотите през годината, през която са възникнали обстоятелствата за корекции

5. При унищожаване, брак и липси на стоки, за които при производството, закупуването или придобиването им  изцяло или частично е приспаднат данъчен кредит (чл.79, ал.3 от ЗДДС).

Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол по чл.66, ал.1 от ППЗДДС за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация.

Размерът на дължимия данък е в пълен размер, освен когато стоките или услугите са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО (виж Схема 1 от настоящия фиш)

 

 

II.

Случаи, в които се извършват корекции на ползван данъчен кредит в посока увеличение

 

 

1. При частично приспаднат данъчен кредит за стоки или услуги, които впоследствие се използват единствено за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл.69 от ЗДДС  (чл.79, ал.8 от ЗДДС)  

Увеличението се извършва чрез издаване на протокол по чл.67, ал.2 от ППЗДДС, който се издава на последния ден от данъчния период, през който са настъпили обстоятелствата, като правото на приспадане се упражнява чрез отразяването на протокола в дневника за покупки и справката-декларация за последния данъчен период на годината, в която изтича  20 годишния, съответно 5 годишния срок.  Ако преди изтичането на този срок лицето се дерегистрира или продаде стоката или услугата правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява чрез отразяване на протокола в дневника за покупките и справката-декларация за последния данъчен период, в който лицето е регистрирано за целите на ЗДДС, респ. през периода през който данъкът за продажбата е начислен.

Размерът на увеличението се определя както следва

 

Схема 3 – чл.67 от ППЗДДС

 

                               да                                                                               не

 

 

 

 

 

 

УДК – увеличението размера на ползвания частичен данъчен кредит

ДПЧДК-  данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит

КГПЧДК – коефициентът по чл.73, ал.2  от ЗДДС, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит

БГ – броят на годините от настъпване обстоятелствата, водещи до извършване на корекцията, без годината през която са настъпили обстоятелствата, до изтичане на 20 годишния/ 5 годишния срок, считано от годината на упражняване правото на частичен данъчен кредит

                За увеличаване размера на ползвания частичен данъчен кредит е поставено условие - стоките и услугите да се използват за извършване само на доставки с право на данъчен кредит до:

            - последния ден на последния данъчен период на годината, в която изтича 20- годишният, съответно 5-годишният срок по чл.79 от ЗДДС;

            - последния ден на последния данъчен период, през който лицето е регистрирано за целите на ЗДДС;  

            - до датата, на която е възникнало данъчното събитие на облагаемата доставка, ако стоките/услуги са продадени.

Това изискване е упоменато в чл.67, ал.4-6 от ППЗДДС.

 

Корекциите се извършват еднократно, независимо дали са в посока намаление или увеличение на ползвания данъчен кредит

 

III.

Случаи, в които не се извършват  корекции на ползван данъчен кредит (ограничения за корекции)

 

 

1. Когато стоките или услугите са използвани за доставки по чл.70, ал.3 от ЗДДС (специално, работно, униформено и представително облекло; транспортно обслужване от местоживеене до месторабота и обратно; безвъзмездно извършване на услуга от държател/ ползвател по ремонт на нает или предоставен за ползване актив; безвъзмездно извършване на услуга от концесионер по подобрение на предоставен за ползване актив; стоки или услуги с незначителна стойност (пазарната цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице - §1, т.9 от ДР на ЗДДС)  с рекламна цел и предоставяне на мостри; храната и/ или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда; транспорта и нощувките на командированите лица; осъществяване на гаранционно обслужване по чл. 129 от ЗДДС

2. В случаите по чл.10 от ЗДДС ( преобразуване на търговско дружество по Търговския закон; прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 или чл.60 от Търговския закон; извършване на непарична вноска в търговско дружество; придобиване на стоки по наследство или по завет от данъчно задължено лице)

3. Когато данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите бъде променен със закон

4. Когато са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години;-

5. При унищожаване, брак и липси на стоки, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. Търговският закон дефинира понятието «непреодолима сила» като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, т.е за лицето събитието е било непредсказуемо или извън нормалните възможности за преодоляването му, за да опази стоките си от брак и липси. Примери за непреодолима сила са наводнение, земетресение, градушка и други природни, независещи от лицето бедствия.

6. При унищожаване, брак и липси на стоки, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са по негова вина;

7. Липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;

8. Технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;

9. Брак поради изтичане срока на годност/ трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;

10. Брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по ниска от 10 на сто от отчетната им стойност

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VIII.I.1
	ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

 

НАПОМНЯНЕ:  Според разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго. Съгласно чл. 86, ал.3 от ЗДДС  данък не се начислява при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

ВАЖНО: Територията на България е част от територията на Общността (виж Фиш VIII.I.2) за целите на вътреобщностното облагане с ДДС, но само на територията на страната се прилага българското ДДС законодателство!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОНЯТИЯ :

Територия на страната (или територията на България) е географската територия на Република България, континеталншият шелф и изключителната икономическа зона (§1, т.1 от ДР на ЗДДС).

Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави (чл.40 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България).

Изключителната икономическа зона на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море (чл.45 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VIII.I.2
	ТЕРИТОРИЯТА НА общността

 

 

ВАЖНО: Територията на Общността за целите на вътреобщностното облагане с ДДС не съвпада с митническата територия на Европейския съюз!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От 1-ви януари 2007 Европейската общност се състои от 27 държави-членки.

НАПОМНЯНЕ: Доставките, възнищкващи във или предназначени за Княжество Монако, за целите на ЗДДС се третират като доставки, възникващи във или предназначени за Френската република. Същото се отнася и за остров Ман като в този случай същитите се считат за възникващи в или предназначени за Обединеното Кралство Великобритения и Северна Ирландия

ПОНЯТИЯ :

Общността и територия на Общността е територията на държавите членки (§1, т.2 от ДР на ЗДДС).

Територия на държава - членка е територията на всяка държава -  членка, на която се прилага Договорът за създаване на ЕИО, посочена в чл.227 от договора, без териториите, изключени от територията на Общността (виж Фиш VІІІ.І.3)

Лице, установено на територията на Общността е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Общността или има постоянен обект на територията на Общността (§1, т.12 от ДР на ЗДДС).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VIII.I.3
	ТЕРИТОРИи изключени от територията на общността. трети страни

 

 

ТРЕТИ ТЕРИТОРИИ СА ТЕЗИ ТЕРИТОРИИ, КОИТО НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ В ТЕРИТОРИЯТА  НА ОБЩНОСТТА ЗА ЦЕЛИТЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ОБЛАГАНЕ С ДДС.

 

НАПОМНЯНЕ: Територия на Общността е територията на държавите - членки (виж Фиш VIII.I.2), но следва да се има предвид, че третите територии, които са част от митническата територия на Общността, са изключени от обхвата на вътреобщностното ДДС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ТРЕТИ СТРАНИ ИЛИ СТРАНИ ИЗВЪН ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ СА ТЕЗИ СТРАНИ, КОИТО НЕ СА ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ.

 

ПОНЯТИЯ:

Трета страна (или Трета територия) е всяка страна (или територия), която е различна от територията на държавите - членки или територията на Общността по смисъла на  § 1, т. 3 от ДР на ЗДДС.

Трета страна е страна, която не попада в митническата територия на Общността (§1, ал.1, т.2 от ДР на ППЗДДС).

Трета територия е територия, която е част от митническата територия на Общността, но не е част от "територията на Общността" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗДДС (§1, т.3 от ДР на ППЗДДС).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VIII.I.4
	ДОСТАВКИ НА СТОКИ – МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

 

 

НАПОМНЯНЕ:  Един от основните критерии, за да бъде облагаема по ЗДДС доставката на стока (или услуга) е, тя да бъде с място на изпълнение на територията на страната (Виж фиш VIII.I.1).

Мястото на изпълнение на отделните видове доставки на стоки е регламентирано в чл.чл.17-20 от ЗДДС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНОСТ: При доставка на стоки които се превозват от трети страни или територии (виж Фиш VІІІ.І.3 и VІІІ.ІІ.1 ) до място на територията на страната, мястото на изпълнени на доставката е на територията на страната, ако доставчикът ма стоките е и вносител (чл.4 от ППЗДДС).

ВАЖНО: В ЗДДС са регламентирани и специфични правила за мястото на изпълнение на някои видове доставки на стоки, каквито са:

• При доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети и влакове;
• При доставка на природен газ и електрическа енергия;
• При доставка при дистанционна продажба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отправна точка	Място на пристигане	Определяне на мястото на изпълнение доставката	Ред на облагане
България	България	Доставка с място на изпълнение на територията на страната	Облагаема или освободена съгласно ЗДДС в България.
България	Извън ЕО	Доставка с място на изпълнение на територията на страната	Облагаема с 0% в България
България	Друга държава-членка на ЕО	Вътреобщностна доставка с място на изпълнение на територията на страната	Облагаема с 0% в България
Извън ЕО	България	Внос	Облагаема в България*
Друга държава-членка на ЕО	България	Вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната	Облагаема в България

НАПОМНЯНЕ:  (1)  

* ако доставчикът е и вносител :

- облагане при преминаване на митницата;

- облагане при доставката на името на вносителя в България с ползване на данъчен кредит за начисления от митническите органи ДДС при вноса.

* ако получателят е вносител:

- облагане при преминаване на митницата;

- няма облагане в България във връзка с доставката.

	ФИШ vIII.II.1
	ВНОС

 

 

 

ВНИМАНИЕ : Задълженията за ДДС при внос се администрират от Агенция Митници

 

 

 

 

 

 

 

 

Внос на стоки е и:

• поставянето на стоки под режим свободно обръщение след режим пасивно усъвършенстване
• въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността.
• всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

изключение (чл. 16, ал. 5 от ЗДДС): вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната, ако при въвеждане на територията на страната стоките са:

·         получили статут на временно складирани стоки;

·         поставени в свободна зона или свободен склад;

·         поставени под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове или външен транзит.

Относно започналите митнически процедури преди датата на присъединяване на Република България в Европейския съюз се прилага § 14 от ПЗР на ЗДДС. Следва да се съобразява и Указание на МФ № …..

 

 

 

Самоначисляване на ДДС при внос:

Чл.49 от ППЗДДС се съдържат специфични разпоредби относно начисляване на данъка от вносителя на стоки, внасяни за изпълнение на инвестиционни проекти. По-важните от тях са:

·         за упражняване на правото на начисляване по реда на чл.164, ал.2 от закона вносителят представя пред съответното митническо учреждение, оформящо вноса следните документи :

1.      писмена митническа декларация за внос, в която вносителят декларира , че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС – в случаите на внос по чл.16, ал.1 и 2 от закона;

2.      митнически документи за приключване на митническите формалности, в които вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС – в случаите на внос по чл.16, ал.3 от закона;

3.      заповед на министъра на финансите, издадена на основание чл.166, ал.5 от закона;

4.      писмена декларация, с която вносителят удостоверява, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по закона лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

Преди осъществяване на вноса митническите органи могат да поискат информация за конкретната доставка по издаденото разрешение от министъра на финансите.

Данъкът се вписва в митническата декларация, но не се взема под отчет от митническите органи, които допускат вдигане на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен, а вносителят има право на приспадане на данъчен кредит.

Освободен е вносът на стоките , посочени в чл.58 от ЗДДС

Особености :

- някои нови стоки, с които се разширява кръгът на вноса на стоки, освободени от данък :

            1. Освободен е вносът на стоки, подлежащи на Освобождаване от мита, различни от определените в Общата митническа тарифа ( чл.58, ал.1, т.1 от ЗДДС );

            2. Освободени от облагане са стоките, ако за тях са налице едновременно следните условия :

·         вносителят е регистрирано по този закон лице;

·         в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка;

·         вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка ( чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС ).

Когато вносителят на стоките не се снабди с документите по чл.53, ал.2 от закона до изтичането на календарния месец, следващ месеца  на възникване на данъчното събитие, данъкът по вноса става изискуем в последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие ( чл.58, ал.ал.2 и 3 от ЗДДС );

3. Освободен от данък е вносът на учебници и учебни помагала по чл.41, т.3 от ЗДДС от организациите по чл.41, т.1 от ЗДДС. Видно е, че само при определени условия и при сравнително ограничени възможности внасяните учебници и учебни помагала са освободени от данък;

4. Освобождават се от данък съгласно разпоредбите на чл.58, ал.1, т.10 от ЗДДС внесените електроенергия и природен газ чрез преносната система;

5. Освободен от данък е вносът и на носители на информация по линия на участието на Република България  в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове ( чл.58, ал.1, т.11 от ЗДДС );

6. Освободен от данък е вносът на МПС противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство ( чл.58, ал.1 т.18 от ЗДДС ).

В закона се запазват нормативните постановки, в които и в действащия до 31.12.2006 г. ЗДДС (отм.) вносът на определен вид стоки беше освободен от данък. Както в стария така и в новия закон освободен от данък е вносът на следните стоки:

1. Освободен от данък е вносът на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, извършен от физически лица при определени условия, ред и начин посочени в чл.58, ал.1, т.12 от ЗДДС. Така освободени от облагане с ДДС са стоките в рамките на разрешения безмитен внос, когато се :

·         получават международни пощенски и други пратки или се внасят стоки с незначителна стойност по смисъла на митническото законодателство;

·         внася личен багаж от пътници;

·         внасят придобити в чужбина стоки от пътници;

·         внася лично имущество, получено като наследство;

·         внася употребявано лично имущество от физически лица, които се преместват за постоянно пребиваване в Република България;

·         внася имущество във връзка с встъпване в брак;

·         внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Република България;

·         внасят ордени, медали и почетни награди;

·         внасят от лица с постоянно местопребиваване на територията на страната собствени художествени творби и научни трудове независимо от вида на носителя на информацията;

·         внасят подаръци в рамките на международните отношения;

·         внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;

·         внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;

·         внасят материали за погребални цели

·         внасят стоки, необходими за извършването на превозни операции;

·         внася документация.

2. Освободен от данък е вносът на продукти на морския риболов и други продукти, извлечении извън териториалните води на Общността от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация ( чл.58, ал.1, т.5 от ЗДДС ). Тази нормативна постановка е допълнена и изменена в сравнение с редакцията и в действащия до 31.12.2006 г. ЗДДС (отм.);

3. Освободен от облагане с данък е вносът на стоките, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките или поради непреодолима сила ( чл.58, ал.1, т.14 от ЗДДС );

4. Не се облага с данък вносът на стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени и се реимпортират в непроменено състояние в сроковете,  предвидени в митническото законодателство ( чл.58, ал.1, т.15 от ЗДДС );

5. Не се облага с данък вносът на стоки, които са били изнесени и върнати в срок до една година по рекламация ( чл.58, ал.1, т.17 от ЗДДС ) ;

Внимание : Освободени от е при внос по чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС, когато стоките, предмет на внос, ще бъдат предмет на последваща ВОД и данъкът ще бъде начислен в друга държава членка.

В тази връзка чл.58, ал.2 от ЗДДС изисква от лицето да се снабди с документите за удостоверяване на ВОД ( чл.45 от ППЗДДС ). До изтичане на  календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие за вноса. Ако вносителят не се снабди с документите в посочения срок, считано от последния ден на календарния  месец, следващ календарния месец през който е възникнало данъчното събитие по чл.54 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл.50, ал.3 от ППЗДДС предвижда възможност лицето да коригира резултата от начисляване на данъка при внос, в случай че се снабди с необходимите документи след дадения от закона срок. Корекцията се извършва чрез анулиране на издадения протокол, с който е начислен данъка, в 5-дневен срок, считано от датата, на която вносителят се е снабдил с необходимите документи.

Внимание : Освободен внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжените сили на чужди държави ( чл.172 от ЗДДС )

 

Запазва се освобождаването от данък на вноса на стоки, за които в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване на вноса от данъци, налози или други вземания ( плащания, облагания ) с ефект еквивалентен на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата. В тези случаи освобождаването се извършва въз основа на писмено потвърждение от органа координиращ изпълнението на договора, до регионалната митническа дирекция, в състав на която е митническото учреждение, извършило митническото оформяне за всяка конкретна доставка. Съдържанието на писменото потвърждение и редът за освобождаване са регламентирани в чл.105 от ППЗДДС.

В чл.172, ал.2 от ЗДДС е регламентирано освобождаване от данък на вноса на стоки, които се внасят от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната.

Освобождаването съгласно чл.106, ал.2 от ППЗДДС се извършва въз основа на Манифест НАТО 302, заверен в съответствие с процедурите на НАТО.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ vIII.II.2
	ДОСТАВКИ НА СТОКИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ИЛИ ПРЕВОЗВАТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА ДО ТРЕТА СТРАНА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ

 

 

За улеснение,  в настоящия фиш се използват понятията:

Износител – лице, което осъществява доставки на стоки, които се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия.

Износ - доставки на стоки, които се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия.

Понятията нямат легална дефиниция в ЗДДС.

 

НАПОМНЯНЕ: В глава трета от действащия ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) се въвежда ново понятие - „облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”, което в известен смисъл замества  терминологично понятието „износ”, използвано в действащия до 31.12.2006 г. ЗДДС (отм.). Следва да се има предвид, че облагаеми с нулева ставка са и редица други доставки извън посочените в глава трета от ЗДДС. (виж Фиш VI.2 „Доставки с нулева ставка)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Според терминологията, използвана в Шеста директива на Съвета  77/388/ЕИО (действаща до 31.12.2006 г.) и Директива 2006/112/ЕО (в сила от 01.01.2007 г.) износа се освобождава от ДДС, като освобождаването е с право на данъчен кредит. В българското данъчно законодателство е възприето доставките, които са освободени, но са с право на ДК, да се облагат с нулева ставка на данъка, т.е. да се третират като облагаеми доставки. На практика при облагане с нулева ставка получателят по доставката не плаща ДДС по фактурата на доставчика и ефектът на освобождаване на износа е постигнат.

	ФИШ VIII.II.3
	дДС ПРИ ВНОС НА СТОКИ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ

 

Специалния ред за начисляване на ДДС при инвестиционни проекти (Глава двадесета на ЗДДС) дава право на вносителя (при наличие на разрешение) сам да начисли данъка при вноса на стоки (с изключение на акцизни), по списък, одобрен от Министъра на финансите, като в рамките на същия период вносителят отразява сумата на начисления данък като данъчен кредит.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VIII.III.1
	ВЪТРЕОБЩНОСТНИ ДОСТАВКИ НА СТОКИ

 

 

I. ВЪТРЕОБЩНОСТНИ ДОСТАВКИ НА СТОКИ

 

1. ХАРАКТЕРИСТИКА (чл. 7 от ЗДДС)

 

 

 

 

 

 

 

Режимът на вътреобщностните доставки замества режима «ИЗНОС» към държави членки на ЕС

 

2.      ВИДОВЕ ВОД (чл. 7 от ЗДДС)

• ВОД на стоки, различни от нови превозни средства и акцизни стоки (чл. 7, ал.1 от ЗДДС );
• ВОД на нови превозни средства ;
• ВОД на акцизни стоки;
• ВОД на стоки, транспортирани от регистрирано лице за целите на неговата дейност в друга държава членка

 

3. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ НА ВОД (чл.  53 от ЗДДС)

ВОД са облагаеми с нулева ставка, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал.2 от ЗДДС

3.1. РЕД НА ОБЛАГАНЕ  НА ВОД

3.1. Място на изпълнение на доставката (чл.17,ал.2)- където започва превозът

3.2. Данъчна основа (чл.26) - определя се по общия ред на закона

3.3. Данъчна ставка (чл.53,ал.1)-нулева. Ако доставката на стоката се третира като освободена на територията на страната, то и ВОД на тези стоки е освободена доставка, а не доставка облагаема с нулева ставка

3.4. Данъчно събитие (чл.51, ал.1) при прехвърляне на собствеността, с изключение на случаите по чл.6, ал.2, т.2,3 и 4, при които данъчното събитие е датата на фактическото предоставяне на стоката (прехвърляне на право на собственост под отлагателно условие; предоставяне на стока по договор за лизинг, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост;предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка)

3.5. Издаване на фактура (чл.113, ал.5) – не по-късно от 15 число на месеца, следващ месеца на възникване на данъчното събитие

3.6. Реквизити на фактурата (чл.114) – задължително се посочва ДДС номера на получателя по доставката и основанието за прилагане на нулевата ставка

3.7. Изискуемост на данъка

• на датата на издаване на фактурата  (чл.51, ал.4) -ако фактурата е издадена преди 15 число на месеца, следващ месеца на възникване на данъчното събитие;
• на 15 ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие (чл.51, ал.3) – ако не е издадена фактура в този срок;
• данък не е изискуем при получено авансово плащане по ВОД (чл.51, ал.5). Фактурата се отразява в отчетните регистри в данъчния период , през който данъкът стане изискуем.

Пример: При данъчно събитие на 20.03., изискуемостта на данъка се определя както следва:

 

 

 

3.2. ДОКУМЕНТИ УДОСТОВЕРЯВАЩИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ВОД (чл.53, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.45 от ППЗДДС)

3.2.1. Документ за доставката, като неговия вид зависи от вида на ВОД. (Фактура когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава - членка ; протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на трансфер на стоки в структурни звена; документ по чл. 168, ал. 8 от закона – при ВОД на ново превозно средство, когато доставчикът е ФЛ , което не е ЕТ и не е регистрирано по закона.)

3.2.2. Документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка

• при  транспорт за сметка на доставчика или получателя, но извършен от трето лице, както и при транспорт, извършен от доставчика - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава - членка
• при  транспорт,  извършен от получателя – писмено потвърждение, че стоките са пристигнали на територията на друга държава - членка

3.3. КОРЕКЦИИ ПРИ ВОД (чл.53, ал.3 от ЗДДС във връзка с чл.46 от ППЗДДС)

Ако доставчикът не се снабди с документите по чл.45 от ППЗДДС  до края на календарния месец, следващ месеца, през който данъкът по ВОД е станал изискуем, то следва да приложи данъчна ставка 20 %.

Данъкът се начислява с протокол, който се издава в 5-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем.

Например: Данък изискуем м. април, до края на м. май лицето не се е снабдило с някои от необходимите документи, следователно до 5 юни следва да се издаде протокол за начисляване на данъка.    

Ако впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата, като анулира издадения протокол в 5-дневен срок, считано от датата, на която се е снабдил с документите. За анулирането не се издава нов протокол.

 

4. ДЕКЛАРИРАНЕ НА ВОД

Освен в отчетните регистри, на основание чл.125, ал.2 от ЗДДС  лицата, извършили ВОД, заедно със справката - декларация за периода подават и VIES - декларация. В нея отразяват извършените за периода ВОД и други данни (чл.117 от ППЗДДС). Декларацията се подава задължително и на оптичен или магнитен носител в срок до 14 число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася. Декларацията се изготвя по образец (Приложение № 14 към ППЗДДС).

Случаите, при които не се подава VIES - декларация са посочени в чл. 117 , ал. 5 от ППЗДДС.

 

 

II. ВОД НА СТОКИ, РАЗЛИЧНИ ОТ НОВИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ОТ АКЦИЗНИ СТОКИ

 

1. УСЛОВИЯ ЗА НАЛИЧИЕТО НА ВОД ПО ЧЛ.7, АЛ.1 ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ НА ВОД ПО ЧЛ. 7, АЛ.1  ЗДДС

Облагането на ВОД по чл.7, ал.1 от ЗДДС се подчинява на общия данъчен режим на ВОД, посочен в т. І.3.1. на настоящия фиш.

 

III. ВОД НА НОВО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

 

1.УСЛОВИЯ ЗА НАЛИЧИЕ НА ВОД НА НОВО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НОВО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

Определение за ново превозно средство е дадено в §1, т.17 от ДР на ЗДДС, съгласно който "Нови превозни средства" са:

а) плавателни съдове с дължина над 7,5 м (с изключение на тези, предназначени за превоз на пътници или товари, за навигация, за търговски, промишлени или риболовни дейности, за спасителни и помощни операции), за които е налице едно от следните условия:

аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са плавали повече от 100 часа;

б) въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло над 1550 кг, предназначени за превоз на пътници или товари (с изключение на тези, предназначени за авиационни оператори, които поддържат международни линии), за които е налице едно от следните условия:

аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са били в полет повече от 40 часа;

в) моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:

аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.

 

3. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ

3.1. Данъчният режим на ВОД на ново превозно средство, извършено от регистрирано по ЗДДС лице, (включително инцидентна доставка), е общият данъчен режим на ВОД, посочен в точка І.3.1. от настоящия фиш.

Особености: При документирането на ВОД съгласно чл.114, ал.1, т.15 от ЗДДС във фактурата следва да се впишат обстоятелствата по §1, т.17 от ДР на ЗДДС, определящи превозното средство като ново.

3.2. Данъчен режим на ВОД на нови превозни средства, извършени от нерегистрирани по ЗДДС лица.  – чл. 168 от ЗДДС.

3.2.1. Деклариране: в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем по чл. 51 от ЗДДС, в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с Декларация приложение № 19 от ППЗДДС.

3.2.2. Право на възстановяване на платения данък за придобитото превозно средство

3.2.2.1. Условия:

• лицето притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 от ЗДДС - когато превозното средство е закупено на територията на страната, или
• лицето притежава митническа декларация - в случаите на внос, или

лицето е подало декларация прилож. № 19 от ППЗДДС за вътреобщностното придобиване - в случаите на вътреобщностно придобиване по ал. 1;

·         данъкът за вътреобщностното придобиване или вноса е внесен в републиканския бюджет по реда и в сроковете на чл. 90 и 91 от ЗДДС.

3.2.2.2. Упражняване на правото – чрез посочване размера на данъка в декларацията  приложение № 19 от ППЗДДС

3.2.2.3. Размер  на подлежащия на възстановяване данък - не може да бъде по-голям от размера на данъка, който би бил изискуем от лицето, ако доставката не беше облагаема с нулева ставка.

Пример: Нерегистрирано лице закупува на територията на страната ново превозно средство на стойност 48 000 лв. (40 000 лв. Данъчна основа и 8 000 лв. ДДС).

·         Извършва ВОД на това ново превозно средство за 24 000 лв. Има право на възстановяване н размер на 4 000 лв.

·         Извършва ВОД на това ново превозно средство за 60 000 лв.-

Има право на възстановяване на пълният размер на платения от него ДДС при покупката (8 000 лв.), тъй като това е платеният от лицето при придобиването данък и същият не надвишава размера на данъка, който би бил изискуем от него ако доставката беше облагаема с 20 % (в случая 4 000 лв.)

3.3. Документиране - При извършване на инцидентна доставка по ал. 1 от физическо лице, което не е едноличен търговец, лицето издава документ, който съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 - 15.

 

 

 

 

 

 

 

IV. ВОД НА АКЦИЗНИ СТОКИ

 

1. ПРЕДМЕТ НА ДОСТАВКАТА – АКЦИЗНИ СТОКИ : АЛКОХОЛ, ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ, ЕНЕРГИЙНИ ПРОДУКТИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

 

2. УСЛОВИЯ ЗА НАЛИЧИЕ НА ВОД НА АКЦИЗНИ СТОКИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВОД няма да е налице единствено, ако получател на акцизните стоки е физическо лице, което купува стоките за своя лична консумация.

 

3. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ – ОБЩИЯ РЕЖИМ НА ВОД, ПОСОЧЕН В Т. І.3.1 НА НАСТОЯЩИЯ ФИШ.

 

V. ВОД НА СТОКИ, ТРАНСПОРТИРАНИ ОТ РЕГИСТРИРАНО ЛИЦЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЕЙНОСТТА МУ В ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА

 

ПРИРАВНЕНИ ОПЕРАЦИИ (ЧЛ. 7, ал.4 от ЗДДС)

1.      ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Това са случаите, при които регистрирано по този закон лице изпраща или транспортира стоки (произведени, извлечени, закупени и т.н.) от или за негова сметка за целите на икономическата си дейност от територията на страната до друга държава членка, в която същото лице е регистрирано за целите на ДДС (клонове или други структурни звена).

 

2. УСЛОВИЯ ЗА НАЛИЧИЕ НА ВОД ПРИ ТРАНСФЕР НА СТОКИ МЕЖДУ СТРУКТУРНИ ЗВЕНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ  - ПО ОБЩИЯ РЕД ЗА ВОД (т. І.3.1) СЪС СЛЕДНИТЕ ОСОБЕНОСТИ :

• данъчно събитие (чл.51, ал.2 от ЗДДС)
• възниква на датата, на която транспорта започва от територията на страната
• данъчна основа (чл.52, ал.2 и ал.3 от ЗДДС)

- данъчната основа при придобиване на стоките, или

- себестойността на стоките, или

- данъчната основа при внос,увеличени по реда на чл.26, ал.3 (други данъци, субсидии, разходи за опаковане, транспорт, застраховка, с изключение на случаите, в които регистрираното лице е получател на тези услуги и е било задължено да си самоначисли данък). 

 

4. ДОКУМЕНТИРАНЕ

Съгласно чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС се издава протокол, в 5 дневен срок (чл.117, ал.3 от ЗДДС) от датата, на която данъкът е станал изискуем.

Относно данъчното третиране и доказване на ВОД по чл. 7, ал.1 и ал.4 от ЗДДС – виж Указание на Изпълнителния директор на НАП изх. № 24-00-27/21.04.2007г.

 

 

 

 

	ФИШ VIII.III.2
	ВЪТРЕОБЩНОСТНИ придобивания

 

 

 

ВОП най-общо може да бъде приравнено на досегашния режим “внос” от държави членки на Европейския съюз. То представлява огледалната страна на вътреобщностната доставка и регламентира данъчното и третиране в държавата на получателя или държавата на получаване на стоките.

           

1. ВИДОВЕ ВОП – ЧЛ.13 ОТ ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. ВОП В БЪЛГАРИЯ НА СТОКИ, РАЗЛИЧНИ ОТ НОВИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА  и АКЦИЗНИ СТОКИ (ЧЛ.13, АЛ.1 ОТ ЗДДС): при наличие едновременно на следните условия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2.2. ВОП – ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

За да е налице задължание за начисляване на ДДС за ВОП, придобиващият следва да бъде:

• регистрирано по ЗДДС лице
• ДЗЛ или Данъчно незадължено ЮЛ,  което не е регистрирано на друго основание по ЗДДС и което за календарната година е осъществило ВОП, данъчната основа на които надвишава 20 000лв. Подлежи на облагане и доставката, с която се осъществява превишението на този праг. (чл.99 от ЗДДС)
• ДЗЛ или Данъчно незадължено ЮЛ, което не е регистрирано на друго основание по ЗДДС, което въпреки, че не е превишило регистрационния праг за ВОП, се е регистрирало за ВОП по избор – чл. 100, ал.2 от ЗДДС.

 

2.3. ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Случаите, когато не е налице ВОП, въпреки, че са налице общите условия за този вид придобивания, са посочени в чл. 13, ал.4 от ЗДДС

 

 

 

 

2.4.ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ

 

2.4.1. ХАРАКТЕР НА ВОП                       

• облагаемо – чл. 2, т.2 от ЗДДС – всяко възмездно ВОП с място на изпълнение на територията на страната, или
• освободено: - съгласно  чл. 65 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната:

- чиято доставка на територията на страната е посочена в глава четвърта от ЗДДС;

-чийто внос би бил освободен от ДДС по реда на чл. 58, ал.1 от ЗДДС;

- когато получатели са институции на Европейския съюз;

-когато получатели са дипломатически  представителства, консулства, представителства на международни организации , както и членовете на персонала им – (чл. 174, ал.1 от ЗДДС);

- осъщаствени от лице -посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава – членка;

- когато получатели са въоръжени сили на държави-страни по Северноатлантическия договор при условията на чл. 172, ал.2 от ЗДДС.

 

2.4.2. МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОП (ЧЛ. 62 ОТ ЗДДС)

- на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната (чл.62, ал.1 от ЗДДС);

- независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по закона и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната (чл.62, ал.2 от ЗДДС)

Например: ако стоката е транспортирана от Гърция до Германия, но получател (придобиващ по ВОП) е лице предоставило българския си идентификационeн номер по ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП ще е в България.  

- алинея 2 на чл. 62 от ЗДДС не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

 

2.4.3. ДАНЪЧНА ОСНОВА (ЧЛ. 64, АЛ.1, 2 И 4 ОТ ЗДДС)

Определя се по реда на чл. 26 от ЗДДС. Данъчната осонова на ВОП по чл.13, ал.3 от ЗДДС е равна е на данъчната основа, формирана за целите на ВОД в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират. Не включва услугите по чл.чл. 22, 23 и 24 с място на изпълнение на територията на страната, за които получателят е длъжен да начисли данък на основание чл. 82 от ЗДДС

 

2.4.4. ДАНЪЧНА СТАВКА (ЧЛ.66,АЛ.1,Т.3 ОТ ЗДДС)

 20 на сто за облагаемите ВОП

 

2.4.5. ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ (ЧЛ.63,АЛ.1 И 2 ОТ ЗДДС)

- възниква на датата, на която би възникнало при доставка на територията на страната при прехвърляне на собствеността

или на датата на получаване на стоката – в хипотезите на чл. 6, ал.2, т.2, 3 и 4 от ЗДДС  (прехвърляне на собственост под отлагателно условие или срок, лизинг, комисионен договор).

 

2.4.6. ИЗИСКУЕМОСТ НА ДАНЪКА (ЧЛ.63, АЛ.3,4,5 ОТ ЗДДС)

На датата на издаване на фактурата за ВОД, освен в случаите, когато същата е издадена за авансово плащане, но не по късно от 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.

 

2.4.7. ЛИЦЕ ПЛАТЕЦ НА ДАНЪКА

Данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването (чл.84 от ЗДДС), ако същото е регистрирано по ЗДДС лице, или по отношение на него е възникнало основание за регистрация.

 

2.4.8. НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА (ЧЛ.117, АЛ.1,Т.1 ОТ ЗДДС)

Начисляването на данъка се извършва с протокол, който се издава в 5-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем. Реквизитите на протокола са изброени в чл.117, ал.2 от ЗДДС. Протоколът се включва в дневника за продажби за периода, през който е издаден.

 

2.4.9. РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ (ЧЛ. 99 ОТ ЗДДС)         

- задължение за регистрация по ЗДДС на ДЗЛ и ДНЗЮЛ на основание извършени ВОП, надвишаващи 20 000лв. за календарна година – (виж Фиш ІХ.5)

- лицата, регистрирани по ЗДДС за ВОП, за които възникне задължение на друго основание по ЗДДС, следва да се регистрират на съответното основание.

 

2.4.10. ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

- без право на данъчен кредит, ако лицето е регистрирано на основание на ВОП (чл. 70, ал.4 ЗДДС)

- с право на данъчен кредит по общия ред на закона, ако е регистрирано по ЗДДС на друго основание. (чл. 68, ал.1, т.4 от ЗДДС)   

Правото се упражнява при условие, че лицето е начислило данъка с Протокол по чл.117 от ЗДДС, като го е посочило на отделен ред в дневника за покупки и е включило размера на данъка в СД за съответния период. Правото се упражнява в периода на възникването му или до три следващи данъчни периода.

 

2.4.11. КОРЕКЦИИ НА НАЧИСЛЕН ДАНЪК ЗА ВОП (ЧЛ.62, АЛ.4 ОТ ЗДДС)

Произтича от прилагането на чл.62, ал.2 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната и в случаите, когато лицето, което придобива стоките е регистрирано по закона и е осъществило придобиването под идентификационния си номер по ЗДДС. Ако обаче придобиващият докаже, че ВОП на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършен превозът, то мястото на изпълнение няма да е територията на страната (чл.62, ал.3 от ЗДДС).

Ако ВОП вече е обложено по чл.62, ал.2 от ЗДДС (данъкът е начислен с протокол по чл.117,ал.2 от ЗДДС) и в последствие се докаже, че това ВОП е обложено и в другата държава членка, то придобиващият ще направи корекция. Лицето коригира резултата от прилагането на чл.62, ал.2 от ЗДДС чрез анулиране на протокола по чл.117,ал.2 от ЗДДС, с който данъкът е начислен.  Анулирането се извършва най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило с необходимите документи. За анулирането не се издава нов протокол.

 За удостоверяване на обстоятелствата по чл. 62, ал.3 от ЗДДС, придобиващият следва да разполага с документ, удостоверяващ, че ВОП е обложено в държавата членка, където са пристигнали стоките или е завършил превозът им. Този документ се издава от компетентната администрация на съответната държава членка. (чл.9, ал.1 от ППЗДДС)

 

 

 

 

3.ВОП НА СТОКИ, ТРАНСПОРТИРАНИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА ЗА ЦЕЛИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА РЕГИСТРИРАНО ЛИЦЕ В СТРАНАТА (ЧЛ.13,АЛ.3 ОТ ЗДДС)

 

 

 

Данъчно третиране – като по т.2.4. , със следните изключения :

• данъчно събитие (чл.63, ал.2 от ЗДДС) - възниква на датата, на която приключва транспортът  на стоките на територията на страната
• изискуемост на данъка (чл.63, ал.3 от ЗДДС) - на 15-тия  ден на месеца, следващ месеца, през който е приключил транспорта на територията на страната (възникнало данъчното събитие)
• данъчна основа (чл.64, ал.2 от ЗДДС) - равна е на данъчната основа, формирана за целите на ВОД в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират  – виж Фиш ­­VІІІ-ІІІ-1

 

4. ВОП НА НОВО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

4.1. ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ

 

 

 

4.2 УСЛОВИЯ – КУМУЛАТИВНО ДАДЕНИ:

• новото превозно средство се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната;
• доставчик е всяко лице ,в т.ч. и физическо лице, независимо дали е данъчнозадължено за целите на ДДС в друга държава-членка;
• получател е лице в България, данъчнозодължено или данъчнонезадължено, в т.ч. и физическо лице

 

4.3. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ  – ПО Т.2.4.

В случаите на придобиване на ново превозно средство от регистрирани по ЗДДС лица се прилага данъчният режим по т.2.4.

 

4.4.  ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ОБЩИЯ ДАНЪЧЕН РЕЖИМ ПО ВОП

4.4.1. Регистрация – ВОП на нови транспортни средства не  обуславя регистрация на основание на ВОП

4.4.2. Лице-платец на данъка  -придобиващият.

Съгласно чл.2, т.3 от ЗДДС на облагане с ДДС подлежи всяко ВОП на ново превозно средство, независимо от това дали лицето, което го придобива е регистрирано или нерегистрирано за целите на ЗДДС.

4.4.3. Деклариране от нерегистрирано лице, включително физическо лице

Извършеното ВОП на ново превозно средство се декларира пред приходната администрация чрез подаване на декларация  по образец -Приложение №19 към ППЗДДС (чл.168, ал.1 от ЗДДС) в 14 –дневен срок от изтичане на данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Към декларацията се прилага копие от документа, издаден от доставчика, който задължително следва да съдържа реквизитите по чл.114, ал.1, т.3-15 от закона. За разлика от регистрираните лица, нерегистрираните не издават протокол за ВОП. Данъкът следва да бъде внесен в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, т.е. в срока за подаване на декларацията за ВОП на ново превозно средство. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по ДОПК. За невнасяне в срок на дължимия данък в чл.189 от ЗДДС е предвидена  санкция.

 

4.4.4. Право на данъчен кредит във връзка с ВОП, осъществен от нерегистрирани по ЗДДС лица, с последващ ВОД на новото превозно средство– чл. 168 от ЗДДС

– виж Фиш VІІІ.ІІІ.І (ВОД)- т.ІІІ.3.2.2.

 

5. ВОП НА АКЦИЗНИ СТОКИ

 

 

 

 

 

5.1. ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ

 

5.2. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ  – ПО Т.2.4

 

5.3. ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ОБЩИЯ РЕЖИМ НА ВОП

Получател по ВОП на акцизни стоки не може да бъде данъчно незадължено физичиско лице .

5.3.1 . Данъчна основа (чл.64, ал.3 от ЗДДС) – данъчната основа се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС, но включва и платен акциз в държавата – членка, от която са изпратени стоките. В данъчната основа не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.

Корекции на данъчна основа (чл.19 от ППЗДДС)

Когато дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани стоките е възстановен данъчната основа се намалява  с възстановения размер на акциза. Намалението се извършва с издаване на протокол по чл.117, ал.4 от закона. Протоколът се издава в 5- дневен срок, считано от последния ден на данъчния период, през който лицето се е снабдило с документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка, че акциза е възстановен. 

5.3.2.  Документиране и деклариране – за ВОП на акцизни стоки не се издава данъчен документ и същото не подлежи на деклариране.

При ВОП на акцизни стоки от нерегистрирано лице, то е платеца на данъка и за него възниква задължение за внасяне на данъка в 14 –дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем (чл.91, ал.2 от ЗДДС).  Данъкът се внася в републиканския бюджет, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по ДОПК. 

5.3.3   Регистрационен режим – ВОП на акцизни стоки не обуславя задължение за регистрация по ЗДДС на основание ВОП  (чл. 99, ал.5, т.2 от ЗДДС)

 

 

6. САНКЦИИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С НЕНАЧИСЛЯВАНЕ ИЛИ НЕВНАСЯНЕ В СРОК НА ДДС ПО  ВОП

6.1  САНКЦИИ ЗА НЕНАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС ПО ВОП (ЧЛ. 180 ОТ ЗДДС)

За неначисляване на ДДС по ВОП се налага санкция по общия санкционен текст на ЗДДС за неначисляване на ДДС.

Съгласно чл.180, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лева.

Същата санкция  се налага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок (чл.180, ал.2 от ЗДДС).

В случаите, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 50 лева.

При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лева.

6.2  САНКЦИИ ЗА НЕВНАСЯНЕ НА ДДС ПО ВОП (ЧЛ. 189 ОТ ЗДДС)

Налага се на:

• нерегистрирано по този закон лице, осъществило ВОП на ново превозно средство
• лице, осъществило възмездно ВОП на акцизни стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато получателят не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лева.

При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4 000 лева.

6.3  САНКЦИИ ЗА НЕДЕКЛАРИРАНЕ НА ВОП И ВОД НА НОВО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО (ЧЛ. 184 ОТ ЗДДС)

Лице, което не подаде декларация по чл.168, ал.2 от ЗЗДС или не я подаде в срок се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 250 до 500 лева. При повторно нарушение глобата, съответно санкцията е в размер на от 500 до 1000 лева.

 

	ФИШ VIII.iii.3
	ДИСТАНЦИОННИ ПРОДАЖБИ НА СТОКИ

 

 

Дистанционните продажби се осъществен от регистрирано за целите на ДДС лице в страна членка на Европейския съюз, към нерегистрирано за целите на ДДС лице в друга страна членка на ЕС.

 

I. УСЛОВИЯ

 

 

 

 

 

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Получателят не е длъжен да начислява ДДС за ВОП, в случаите, когато не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка и със съответната доставка,  не преминава прага за задължителна регистрация за ВОП. (виж Фиш VІІІ.ІІІ.2 )

По отношение на кръга от стоките, изключени от режима на дистанционна продажба, обръщаме внимание, че новите превозни средства се подчиняват на режима на вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване, а доставката на стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика са с място на изпълнение в държавата членка, където се монтират или инсталират стоките.

Режимът на дистанционни продажби по отношение на акцизните стоки се прилага само, ако получателят е данъчно незадължено физическо лице.

За целите на режима на дистанционните продажби, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса. (чл.14, ал.2 от ЗДДС)

Например: Дружество, регистрирано по ЗДДС в Италия, внася в Италия стоки от САЩ. Транспортът приключва в България, като получател е дружество, нерегистрирано по ЗДДС в България. За целите на дистанционните продажби ще се приеме, че стоките са изпратени или транспортирани от Италия.

 

ІІ.  ДАНЪЧЕН РЕЖИМ ПО ЗДДС

1. МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДИСТАНЦИОННИТЕ ДОСТАВКИ  – чл. 20 от ЗДДС

Мястото на изпълнение се определя в зависимост от обема на дистанционните продажби, извършени от доставчика към държавата членка по местоназначение/пристигане на стоките.

Като правило дистанционните продажби се облагат в страната на отправяне на стоките. При прехвърляне на определен стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата на пристигане на стоките. Облагането може да се извърши в държавата на пристигане на стоките и ако доставчикът се регистрира за целите на ДДС в тази държава членка за дистанционните продажби по избор, преди да е достигнал задължителния стойностен праг за регистрация.

Прагът на продажбите, при надхвърлянето на който за доставчика възниква задължение за регистрация във връзка с дистанционни продажби в държавата – членка по местоназначението на стоките, и дистанционните продажби са с място на изпълнение на територията на държавата – членка, където транспорта приключва, се определя от законодателството на всяка държава по отделно и може да бъде 35 000 евро или 100 000 евро. (Виж т.10) Този праг се разглежда в рамките на календарната година и държава по държава поотделно.

За България този праг е 70 000 лева (около 35 000 евро)

Прехвърляне на прага:

За да възникне задължение доставка, извършена през годината Х да бъде обложена в държавата на пристигане на стоките, е необходимо:

• или продажбите в посока тази държава-членка през годината Х-1 (годината предхождаща годината Х) да са надхвърлили фиксирания в законодателството на тази държава праг;
• или този праг да е надхвърлен през годината Х,
• или този праг да се надхвърля с конкретната доставка в годината Х.

Ако не е налице някое от изброените основания, или лицето не се е регистрирало по избор (1.1.2.) доставката е с място на изпълнение държавата на отправяне на стоките и доставчикът следва да начисли данък по ставката, регламентирана в законодателството на тази държава.

Регистрация за целите на дистанционните продажби по избор:

Ако доставчикът желае доставка, извършена през годината Х да бъде обложена в  държавата на пристигане на стоките,  без да е налице задължение за това (не са налице основанията в т.1.1.1), същият може да упражни правото си на избор, като избере извършваните от него доставки да бъдат облагаеми в държавата на пристигане на стоките. Това право се упражнява пред данъчната администрация на съответната държава по пристигане на стоките. Веднъж упражнено, то не може да бъде отменено преди изтичане на  24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията. Това означава, че ако лице се регистрира по избор за дистанционни продажби то регистрацията не може да бъде прекратена преди изтичането на 24 месеца.

1.1. МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ Е НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ПРИ СЛЕДНИТЕ СЛУЧАИ:

1.1.1. Дистанционна продажба по чл. 20, ал.5, във връзка с ал.1, т.2 от ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пример: Доставчикът е дружество,  регистрирано по ЗДДС в България (на основание, различно от ВОП) и извършва доставка на нерегистрирано за целите на ДДС лице в Гърция (гръцко ЮЛНСЦ), за сумата от 10 000 евро (без ДДС).  За същия  не  е възникнало основание за регистрация в тази държава на основание на извършени дистанционни продажби за Гърция, т.е. българското лице доставчик все още не е достигнало задължителния оборот за регистрация за дистанционни продажби в Гърция, регламентиран в гръцкото ДДС законодателство.  Мястото на изпълнение на тази доставка ще бъде на територията на страната - мястото, където стоките се намират при тръгване на транспорта или пратката.

1.1.2. Дистанционна продажба по чл. 20, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 98, ал.2 от ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

В сумата на регистрационния праг (70 000 лева) не се включва сумата на ДДС, дължим в държавата – членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки (чл. 20, ал.3 от ЗДДС).

Доставката, с която се надвишава тази сума, е с място на изпълнение на територията на страната и подлежи на облагане с данък по ЗДДС.

Пример: През месец март доставчик – дружество, регистрирано във Франция за целите на ДДС, доставя на българско дружество, нерегистрирано по ЗДДС, стоки на стойност 20 000 лева (без стойността на ДДС). През месец септември лицето ще извърши и друга доставка при условията на чл. 14 от ЗДДС към български нерегистрирани по ЗДДС лица в размер общо на 55  000 лева (без стойността на ДДС), с която френското лице ще надвиши прага от 70 000 лева. и на това основание възниква задължение за подаване на заявление за регистрация съгласно чл.98, ал.2 от ЗДДС. Заявлението за регистрация трябва да се подаде не по-късно от седем дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставка с която се надхвърля Прагът (доставката на стойност 55 000 лв.). Тази доставка е с място на изпълнение на територията на страната на основание чл. 20, ал.1 във вр. с чл. 98, ал.2 от ЗДДС, към датата на възникване на данъчното събитиие за последната доставка лицето е регистрирано по ЗДДС и следва да начисли ДДС за същата. Обръщаме внимание, че на облагане с ДДС подлежи цялата стойност на доставката, а не само превишението над 70 000 лв. 

 

1.1.3. Дистанционна продажба по чл. 20, ал.6, във връзка с ал.2, във връзка с чл. 100, ал.3 от ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пример: Доставчик – дружество, регистрирано в Италия за целите на ДДС, доставя на българско дружество, нерегистрирано по ЗДДС, стоки на стойност 30 000 лв. През годината не е извършило дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната. Преди доставката обаче същото се е регистрирало по ЗДДС за дистанционните си продажби по избор, на основание чл. 100, ал.3 от ЗДДС.

Доставката е с място на изпълнение на територията на страната, на основание чл. 20, ал.6, във връзка с ал.2, във връзка с чл. 100, ал.3 от ЗДДС.

 

1.2. МЯСТОТО НА ИПЪЛНЕНИЕ Е НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА, КЪДЕТО ТРАНСПОРТЪТ ПРИКЛЮЧВА,  ПРИ СЛЕДНИТЕ СЛУЧАИ :

1.2.1. Дистанционна продажба по чл. 20, ал.1 от ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

В сумата  не се включва ДДС, дължим в държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки.

Пример: Доставчик – дружество, регистрирано по ЗДДС в България, е извършило  за периода 01.01.2007г. - 31.03.2007г. доставки на стоки за Испания към нерегистрирани за целите на ДДС лица (при условията на чл. 14 от ЗДДС ) за сумата от  28 000 евро (без стойността на ДДС). Прагът за регистрация при дистанционни продажби за Испания е 35 000 евро. През м. април 2007г. дружеството извършва дистанционна продажба за Испания за сумата 10 000 евро (без стойността на ДДС). Тъй като доставката надвишава регистрационния праг съгласно законодателството на Испания, доставката е с място на изпълнение на територията на държавата – членка, където транспортът приключва -  територията на Испания. За българското дружество възниква  основание за регистрация за целите на ДДС в Испания преди извършване на последната доставка и се дължи ДДС съгласно испанското законодателство.

Тъй като мястото на изпълнение на  доставката  определя приложимата данъчна ставка на държавата членка по местоизпълнение на доставката, поради различие в данъчните ставки на различните държави членки, за данъчно задължените лица може да бъде изгодна такава регистрация по избор във връзка с дистанционни продажби в държави членки с по-ниски данъчни ставки.

1.2.2. Дистанционна продажба по чл. 20, ал.5, във връзка с ал.1, т.2 от ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.3. МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕННИЕ НА ДОСТАВКАТА ПРИ ДИСТАНЦИОННА ПРОДАЖБА НА АКЦИЗНИ СТОКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

Акцизни стоки за целите на ЗДДС са :

• тютюневи изделия
• алкохолни напитки
• етилов алкохол
• енергийни продукти и електрическа енергия

 

 

 

Когато мястото на изпълнение на такава доставка е на територията на страната, лицето-доставчик подава заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане (чл.98, ал.3 от ЗДДС). Особенното тук е, че не се следи дали доставчикът е достигнал прага дистанционни продажби в България от  70 000 лв. С други думи за доставчика ще възникне задължение да се регистрира за дистанционни продажби преди да извърши първата доставка на акцизна стока на физическо лице, независимо от стойността на доставката (предмет на доставката може да е една бутилка вино за два лева)

2. ХАРАКТЕР НА ДОСТАВКАТА, ОСЪЩЕСТВЕНА КАТО ДИСТАНЦИОННА ПРОДАЖБА:

• облагаема или освободена, съгласно общите правила на  ЗДДС с оглед конкретния и предмет
• при доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка характерът и се определя съгласно законодателството на съответната държава членка

 

3. ПЛАТЕЦ НА ДАНЪКА – ДОСТАВЧИКЪТ

 

4. ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ, ИЗИСКУЕМОСТ НА ДАНЪКА, ДАНЪЧНА ОСНОВА И ДАНЪЧНА СТАВКА:

• по общите правила на ЗДДС, когато мястото на изпълнение е на територията на страната
• доставката не подлежи на облагане в България, а приложимата данъчна ставка е тази, регламентирана в законодателството на държавата на местоназаначението на стоката – когато мястото на изпълнение е на територията на друга държава членка

 

 

 

5. ДОКУМЕНТИРАНЕ

5.1. за доставките с място на изпълнени на територията на страната се издава фактура по общия ред (съгласно изискванията на чл. 114, ал.1 от ЗДДС).

5.2. когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, то за доставката не се начислява данък. Освен реквизитите по чл.114, ал. 1 във фактурата, на основание чл. 114, ал.2 от ЗДДС се посочват задължително:

• идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;
• ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;
• размерът на данъка, дължим по доставката. Обръщаме внимание, че този данък се внася в държавата членка по местоназначение на стоката

 

6. ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

• за доставки с място на изпълнение на територията на страната – по общите правила на чл. 69 и сл. от ЗДДС
• за доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка – на основание чл. 69, ал.2, т. 1 от ЗДДС с право на приспадане на данъчен кредит (при спазване на останалите изисквания на закона) са и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.

Правото на приспадане на данъчен кредит съгласно ЗДДС не се влияе от данъчното третиране на доставката на територията на другата държава членка, ако по правило мястото на изпълнение на доставката е на територията на друга държава членка.

 

7. РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ ВЪВ ВРЪЗКА С ДИСТАНЦИОННИТЕ ПРОДАЖБИ НА СТОКИ – ВИЖ ФИШ  ІХ.5

 

7.1. Регистрация

• задължителна – съгласно чл. 98 от ЗДДС
• по избор – чл. 100, ал.3 и 4 от ЗДДС

 

7.2. Дерегистрация

• задължителна – по чл. 107 от ЗДДС
• по избор – чл. 108, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от ЗДДС

 

8. ДЕКЛАРИРАНЕ

за доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка – облагемите доставки следва да намерят отражение в клетка 18 на справката – декларация, а освободените – в клетка 19.

Дистанционните продажби не се отразяват във VIES – декларациите.

 

9. ПРАГОВЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ В ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ ЗА ДОСТАВКИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ДИСТАНЦИОННИ ПРОДАЖБИ

Регистрационият праг, определен от всяка държава се отнася до доставки на стоки при условията на дистанционна продажба, за всяка държава членка се отнася както за текущата календарна година (годината на възникване на данъчното събитие за доставката) така и за предходната.

За Република България регистрационният праг за доставки на стоки при условията на дистанционна продажба с местоназначение територията на страната следва да се следи от влизане в сила на ЗДДС (01.01.2007г.). Правно ирелевантна  с оглед задължението за регистрация е сумата на извършените през 2006г. доставки на стоки, които се превозват до територията на страната  от доставчици, регистрирани в други държави членки с получател – нерегистрирано по ЗДДС (включително за ВОП).   През 2006г. – преди влизане в сила на действащият ЗДДС същите на са имали характер на дистанционни продажби.

Аналогично за регистрационните прагове на другите държави членки – регистрираните по ЗДДС лица, които извършват доставки при условията на дистанционна продажба с местоназначение друга държава – членка, ще следят сумите на извършените доставки, считано от 2007г., от когато Република България е страна-членка и в тази връзка доставките могат да се квалифицират като дистанционни такива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СТОКИТЕ СЕ ОБЛАГАТ В СТРАНАТА НА ОТПРАВЯНЕТО ИМ (под прага за регистрация) ИЛИ В СТРАНАТА ПО ТЯХНОТО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ (над прага за регистрация или при регистрация по избор), ЛИЦЕ-ПЛАТЕЦ НА ДНЪКА Е ВИНАГИ ДОСТАВЧИКЪТ.

 

ЕСТЕСТВО НА СТОКИТЕ	РАЗМЕР НА ПРОДАЖБИТЕ ОТ ЕДИН ТИП КЪМ ЕДНА ДЪРЖАВА	МЯСТО НА ОБЛАГАНЕ
		ДЪРЖАВА НА ОТПРАВЯНЕ	ДЪРЖАВА ПО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ	ЛИЦЕ-ПЛАТЕЦ
СТОКИ, КОИТО НЕ СА АКЦИЗНИ	ПРАГЪТ (*) Е ПРЕХВЪРЛЕН ИЛИ Е УПРАЖНЕНО ПРАВО НА ИЗБОР		X	ДОСТАВЧИКЪТ
	ПРАГЪТ (*) НЕ Е ПРЕХВЪРЛЕН И НЕ Е УПРАЖНЕНО ПРАВО НА ИЗБОР	X		ДОСТАВЧИКЪТ
АКЦИЗНИ СТОКИ	БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ПРАГЪТ В ДРУГАТА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА Е ДОСТИГНАТ		ВИНАГИ	ДОСТАВЧИКЪТ

 

 

Напомняне : Този ред на облагане се прилага по отношение на продажбите на стоки, които са изпратени или транспортирани от продавача или за негова сметка в посока към получателя – данъчно незадължено физическо или юридическо лице – установен в друга държава членка.

(*) : Всяка държава избира прага за доставките с произход от друга държава членка, от който тези доставки ще се облагат на нейната територия (35 000 или 100 000 евро без ДДС). Прагът в България е 70 000 лв. (около 35 000 евро)

От момента, в който една дистанционна продажба се облага в държава членка по местоназначение на стоките, за доставчика, като лице-платец на данъка, възниква задължение за  регистрация за целите на ДДС в тази държава.

 

	ФИШ VIII.III.4
	ТРИСТРАННИ ОПЕРАЦИИ

 

 

І.ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Важно!

Този режим на облагане е приложим само за сделки между три лица, които са регистрирани за целите на ДДС в три различни държави членки.

Този режим на облагане не се прилага когато участват:

• повече от три лица и/ или
• лица/ лице, което не е регистрирано за целите на ДДС и/ или
• лица, регистрирани за целите на ДДС в една и съща държава членка
• в случаите, при които прехвърлителят не е регистриран за целите на ДДС в държавата-членка на отправяне на стоките или придобиващият не е регистриран за целите на ДДС в държавата-членка където стоките пристигат или завършва превозът им.

 

 

 

 

ІІ. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ В ТРИСТРАННА ОПЕРАЦИЯ

1. Прехвърлителят извършва ВОД към посредника, която доставка е облагаема с нулева ставка. По отношение на тази доставка са приложими всички правика отнасящи се до данъчното третиране на ВОД

2. Посредникът извършва ВОП с място на изпълнение в държавата членка 3 ( там където стоките пристигат). Това ВОП е освободено от облагане на посредника.

3. Посредникът извършва последваща доставка на стоките до придобиващия, като тази доставка е с място на изпълнение в държавата членка 3

 

Пример:  Стоката е продадена от  лицето А, регистрирано за целите на ДДС във Германия (държава - членка 1),  на  лицето Б, регистрирано за целите на ДДС във Франция (държава- членка 2), което я препродава на  лицето В, регистрирано по ЗДДС в България (държава - членка 3).Стоката е изпратена или транспортирана директно от Германия за България. Регистрираното за целите на ДДС във Франция лице Б не е регистрирано за целите на ДДС в Германия и в България.

 

 

 

 

 

 

 

Поток на прехвърляне на собствеността :

Поток на движение на стоките :  

 

 

Съгласно примера:

1. Лицето А, (прехвърлител) извършва ВОД с място на изпълнение на територията на Германия, облагаемо с нулева ставка или освободена от облагане (съгласно законодателството на Германия)

2. Лицето Б, (посредник) извършва ВОП с място на изпълнение на територията на България (чл. 62, ал.5 от ЗДДС). ВОП е  освободено на основание чл. 65, ал.2, т.4 от ЗДДС, тъй като е извършено от лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка (Франция).

3. Лицето Б (посредник), извършва доставка с място на изпълнение на територията на България (чл. 17, ал.3 от ЗДДС). Тази доставка може да бъде облагаема или освободена (ако е по Глава четвърта от ЗДДС).

4. Лицето В е придобиващ по тристранна операция и по отношение на облагаемите доставки за него възниква задължение да начисли ДДС, на основание чл. 82, ал.3 от ЗДДС. 

 

ІІІ. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС, ДОКУМЕНТИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ В ТРИСТРАННА ОПЕРАЦИЯ, В ЗАВИСИМОСТ ОТ РОЛЯТА НА РЕГИСТРИРАНОТО ПО ЗДДС ЛИЦЕ (ПРЕХВЪРЛИТЕЛ, ПОСРЕДНИК ИЛИ ПРИДОБИВАЩ)

 

1. Лицето, регистрирано по ЗДДС е в ролята на „ПРЕХВЪРЛИТЕЛ” в тристранната операция

Прехвърлителят извършва вътреобщностна доставка, за която се прилагат всички правила отнасящи се до този вид доставки (виж Фиш VІІІ.ІІІ.1)

2. Лицето, регистрирано по ЗДДС, е в ролята на „ПОСРЕДНИК” в тристранната операция          

А/ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСЪЩЕСТВЕНОТО ОТ ПОСРЕДНИКА ВОП

2.1. Място на изпълнение на ВОП

 

 

 

 

 

 

 

Поток на прехвърляне на собствеността :

Поток на движение на стоките :  

 

 

 

В случаите, когато посредникът в тристраннна операция е лице, регистрирано в България по ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата - членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия (чл. 62, ал.5 от ЗДДС):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2.2. Характер на ВОП – освободено ВОП

 

Съгласно чл. 65, ал.2, т. 4 от ЗДДС освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки от лице - посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Съгласно Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 »аналогично е данъчното третиране в останалите държави членки,  поради което за регистрираното по ДДС лице няма да възникне задължение по ДДС във връзка с ВОП в държавата-членка, където стоките пристигат (в примера за посредника Б не възниква задължение по ЗДДС за ВОП с място на изпълнение в Белгия).

 

2.3. Отчитане на ВОП

На основание чл. 113, ал.12 от ППЗДДС регистрираното лице-посредник в тристранна операция отразява фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция в дневника си за покупките за данъчния период, през който е отразена фактурата за доставката му към придобиващия в тристранната операция. В тези случаи колони от 9 до 14 не се попълват, като в колона "вид на документа" се посочва код "09", а в колона "ДО при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция" се посочва данъчната основа в лева от фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция. Тази данъчна основа не участва при определянето на резултата за периода.

 

2.4. Доказване на обстоятелствата, че лицето е посредник в тристранна операция и че място на изпълнение е в държавата членка на придобиващия по тристарнната операция

 

Документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция за доказване, че мястото на изпълнение на изпълнение на вътреобщностното придобиване  е в държавата - членка на пристигане на стоките (обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от закона),  са посочени в чл.9, ал.2 от  ППЗДДС. Това са :

 

 

 

                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2.5. Данъчно третиране при недоказаност на място на изпълнение в държавата членка на придобиващия по тристранната операция

 

Важно!

 

В случай, че посредникът не се е снабдил с необходимите документи доказващи  обстоятелства по чл.62, ал.5 от ЗДДС, до изтичане на данъчният период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване би станал изискуем, се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът става изискуем от посредника. Така например, ако собствеността върху стоките е прехвърлена и едновременно с това за доставката е издадена фактура за доставката и едновременно с това то данъкът за ВОП би станал изискуем на 12 февруари (чл.63, ал.4 от ЗДДС). Следователно крайният срок, в който посредникът следва да се снабди с необходимите документи е 31 март. Данъкът се начислява от посредника чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът се издава в 5-дневен срок, считано от датата, на която данъкът е станал изискуем. (чл. 9, ал.3-5 от ППЗДДС) В разглеждания пример протоколът следва да се издаде в 5-дневен срок от 31 март.

 

2.6. Корекции при последващо доказване на качеството на посредник в тристранна операция

 

Процедурата за извършване на корекция в резултата на посредника от така начисления от него данък, съгласно чл.62, ал.4 от  ЗДДС, е посочена в разпоредбите на чл.10 от  ППЗДДС. Съгласно тези разпоредби, когато посредникът в тристранната операция се снабди с документите, след срока по чл. 9, ал.3 от ППЗДДС, той коригира резултата от прилагането на чл. 9, ал. 4 и 5 от същия. Корекцията се извършва от посредника чрез анулиране на протокола. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която посредникът се е снабдил с документите по чл. 9, ал. 2 от  ППЗДДС. За анулирането не се издава нов протокол.

 

Б. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСЪЩЕСТВЕНАТА ОТ ПОСРЕДНИКА ДОСТАВКА КЪМ ПРИДОБИВАЩИЯ В ТРИСТРАННАТА ОПЕРАЦИЯ

 

2.1. Място на изпълнение на доставката - е държавата членка където придобиващия в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС (чл. 17, ал.3 от ЗДДС) – или в посочения по-горе пример мястото на изпълнение на тази доставка е Белгия. Тази доставка може да бъде облагаема или освободена предвид съответното законодателство по мястото й на изпълнение.

 

2.2. Документиране на доставката

- фактура

Посредникът в тристранната операция документира доставката до придобиващия, като издава фактура по чл.114, ал.2 от ЗДДС и посочва в нея основанието за неначисляване на данъка. Основанието за неначисляване, съгласно чл.114, ал.3 от новия ЗДДС е "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС". Тази разпоредба е от Шеста директива и с нейното посочване във фактурата се документира, че е извършена доставка от посредник към придобиващи в тристранна операция, за която не е начислен данък от посредника, тъй като данъкът по нея е дължим от придобиващия.

- регистри

На основание чл. 124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице-посредник в тристранна операция отразява фактурата, издадена от него в дневника си за продажби за данъчния период, през който е издадена фактурата за доставката към придобиващия в тристранната операция. Тази фактура се отразява в колона 25 - "ДО на доставката като посредник в тристранна в тристранна операция"

- справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС – доставката намира отражение в клетка 18 от справката-декларация

-VIES-декларация

Доставката следва да бъде декларирана и във VIES-декларацията за съответния данъчен период.

 

3. Лицето, регистрирано по ЗДДС, е в ролята на „ПРИДОБИВАЩ” в тристранната операция

 

3.1. Данъкът се дължи от придобиващия, а не от доставчика -посредник в тристранната операция (чл.82, ал.3 от ЗДДС). Начисляването на данъка се извършва с протокол, който се издава в срок до 5 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Тук следва да се има предвид, че за придобиващия в тристранната операция не е налице ВОП на стоки, поради което правилата за изискуемостта на данъка не се прилагат. Придобиващият за дължимия данък не на основание ВОП, на основание чл.82, ал.3 от ЗДДС. Поради това данъкът става изискуем по общите правила на закона – на датата на възникване на данъчното събитие или на датата на авансовото плащане (до размера на плащането)

3.2. Издаденият протокол се включва в дневника за продажби за данъчния период, през който е издаден.

3.3. Ако придобитите стоки се използват за извършване на облагаеми доставки придобиващият има право да приспадне като данъчен кредит така начисления данък (чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС).

 

 

 

 

ІV. Таблица за задълженията на регистрирани по ЗДДС лица – участници в тристранни операции

 

 

 

 

 

 

ПОЛОЖЕНИЕ НА лицето, УЧАСТВАщО В ТРИСТРАННАТА ОПЕРАЦИЯ	ДДС СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ	VIES декларация	фактури	забележки
АКО ЛИЦЕТО Е ПРЕХВЪРЛИТЕЛ	ДЕКЛАРИРА ВОД, ОБЛАГАЕМА С НУЛЕВА СТАВКА.	Упоменаване на идентификационния ддс номер на посредника И ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ВОД	Фактурата се издава С НУЛЕВА СТАВКА НА  ддс с упоменаване на идентификационния ддс номер на посредника.	Това лицеможе да не е наясно, че участва в тристранна операция, ОСОБЕНО КОГАТО ТРАНСПОРТЪТ НА СТОКИТЕ СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ПОСРЕДНИКА ИЛИ ЗА НЕГОВА СМЕТКА
АКО ЛИЦЕТО Е ПОСРЕДНИК (КУПУВА И ПРЕПРОДАВА СТОКИТЕ, БЕЗ ТЕ ДА МИНАВАТ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА).	НЕЗЕВИСИМО, ЧЕ ДОСТАВКАТА Е С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ ИЗВЪН СТРАНАТА НА ТРЕТОРИЯТА НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА лицето трябва да декларира тази доставка в справкаТА-декларация ПО ЗДДС	упоменаване на идентификационния ДДС номер на получателя и ДАНЪЧНАТА ОСНОВА на доставката.	Издава се фактура без ддс на ПРИДОБИВАЩИЯ с упоменаване на неговия идентификационен ддс номер (КРАЕН ПОЛУЧАТЕЛ НА СТОКИТЕ). Фактурата съдържа реквизит, обозначавщ, че доставчикЪт е посредник по тристранна операция. реквизит : "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС". изменена »	Опростения режим цели незадължаването на това ЛИЦЕТО-ПОСРЕДНИК да се регистрира за целите на ддс в една от другите две държави и да назначава там свой представител. НЕГОВИЯТ КЛИЕНТ, ПОЛУЧАТЕЛ НА СТОКИТЕ Е ЛИЦЕ-ПЛАТЕЦ НА ДАНЪКА.
Ако лицето е придобиващ по тристранната операция /КРАЕН получател на стоките/	лицето е лице-платец на данъка за доставката, извършена от посредника в българия. ОПЕРАЦИЯТА СЕ ДЕКЛАРИРА В СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯТА КАТО ПОЛУЧЕНА ДОСТАВКА ПО ЧЛ.82, АЛ.2-5 ОТ ЗДДС			по отношение на самоначисления на основание чл. 82, ал.3 от ЗДДС данък възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на закона.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VIII.III.5
	Доставки на услуги – място на изпълнение

 

 

приложими правила за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуги

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Практика на Съда на Европейските общности по отношение на определяне на мястото на изпълнение чрез постоянен обект от който се извършва доставка:

В своето решение от 4 юли 1985 г., Съдът на Европейските общности (CJCE) уточни, че използването на понятието “постоянно представителство’’ се ограничава в случаите, когато „предоставянето на услугите не може да се свърже полезно със седалище’’ и/или „свързването със седалището не води до рационално решение от данъчна гледна точка или влиза в противоречие с друга държава-членка”.

Свързването на доставката на услуги с представителство, различно от седалището, е възможно само ако то отговаря на минималното съдържание на „постоянно наличие от човешки и технически ресурси, необходими за оказване на определени услуги”.

Това постоянно представителство не е задължено да притежава независим статут спрямо седалището на фирмата.

■ Тази концепция е потвърдена в последващите решения на Съда на Европейските общности:

- решението Faaborg–Gelting Linien A/S от 2 май 1995 г., в което за място на доставка на храни и напитки, предназначени за непосредствена консумация, на ферибот, осигуряващ връзката между две страни, се счита мястото, където доставчикът на услуги е установил седалището на икономическата си дейност;

- решението на Съда на Европейските общности от 20 февруари 1997 (2): „когато един организатор на туристически маршрути, чието седалище се намира в държава-членка на общността, предоставя услуги на туристите, с посредничеството на фирма, действаща в качеството си на агент в друга държава-членка, тези доставки на услуги се облагат с ДДС в последната държава, ако тази фирма, която действа като прост помощник на организатора, разполага с човешки и технически ресурси, които характеризират едно постоянно представителство”.

Става въпрос за филиал, базиран в чужбина, чийто цялостен капитал принадлежи на фирмата, и на който са наложени голям брой договорни задължения. Що се отнася до минималното съдържание на ресурси, то е удостоверено  с големия брой наети служители в постоянното представителство и с условията на работа в последното.

- решението на Съда на Европейските общности от 17 юли 1997 (3), в което Съдът потвърждава отново, че свързването на доставките на услуги с постоянно представителство е „нарушение на преимуществения критерий за седалището”. Но занапред се изисква всяко постоянно представителство да представи „една структура, способна от гледна точка на човешките и техническите ресурси, да предостави самостоятелно дадените услуги”. Използваните ресурси могат да не са непременно използвани за осъществяване на доставките, но трябва да позволяват осъществяването им без външна намеса. Тази структура трябва да позволява подписването на договори или взимането на административни управленчески решения.

Забележка: Във връзка с горепосочената практика на Съда на Европейските общности е използван термина „постоянно представителство”, но следва да се има в предвид че ЗДДС (в сила от 1 януари 2007 г.) не е използван този термин, а е използван термина „постоянен обект”.

 

 

	ФИШ VIII.iii.6
	ДОСТАВКИ НА УСЛУГИ, ЧИЕТО МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МАТЕРИАЛНО ОПРЕДЕЛЕНО ЧЛ.21,АЛ.2 И ЧЛ.24, АЛ.1 И 2 ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VIII.iii.7
	доставки на нематериални и интелектуални услуги (чл.21,ал.3,4 и 5 от зддс)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                   Когато няма такова седалище или обект 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                    

                                                                                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                                     

 

 

 

                                                                                                                                                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Използвани понятия, във връзка с отделните услуги по чл. 21, ал. 3 от ЗДДС.

При разглеждане на  различните видове услуги следва да имат предвид посоченото по-долу.

Патент - Документ, издаден от патентното ведомство, с който се удостоверява наличието на патентноспособно изобретение или полезен модел, авторството, приоритета и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението или полезния модел. Издава се по искане на автора или неговия правоприемник по ред, предвиден в закона. Срокът на действието му е двадесет години, считано от датата на заявлението. Патентът прекратява действието си при изтичане на срока, за който е издаден, при отказ на патентопритежателя, неплащане дължимата към патентното ведомство годишна такса. Той може да бъде обявен за недействителен: когато се установи, че изобретението е непатентоспособно; не е разкрита ясно и пълно същността на изобретението; установено е със съдебно решение, че патентопритежателят не е имал право на патент; предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката или е издаден по разделна заявка извън съдържанието на по-ранна заявка.

Авторско право - съвкупност от лични и имуществени правомощия на автора  по повод създаденото от него произведение. Личните правомощия са: правото на авторство; правото на авторско име; право на публикуване; право на възпроизвеждане и разпространение; право на неизменяемост. Имуществени правомощия са: правото на използване и правото на възнаграждение. Правото на авторство и правото на авторско име са вечни. Останалите правомощия се упражняват, докато автора е жив и петдесет години след неговата смърт. Срочните авторски права са наследими. Наследяването става по закон или завещание. Наследниците, упражняващи авторските правомощия, имат право на защита на авторството и авторското име на наследодателя.

Търговска марка - Знакът с който търговецът означава стоките, които произвежда или продава, за отличаване от стоките на другите търговци. Търговската марка може да бъде словна, образна, графична, пространствена (релефна), звукова или комбинирана. Търговската марка трябва да се отличава от регистрираните преди това марки. От деня на получаване на молба за регистрация на търговската марка в патентното ведомство на лицето се признава право на изключително ползване на марката в продължение на десет години. Срокът може да се продължи, като се направи ново искане. Изключителното право на ползване на марката може да се прехвърля. Притежателят на търговската марка може да изисква от трети лица да не ползват същата, като при неправомерно използване третите лица дължат обезщетение за претърпените вреди. Правото на защита на марката се прекратява: с изтичане на срока; при прекратяване на търговската дейност на търговеца; при отказ от притежателя на търговската марка. Регистрацията на марката се заличава по искане на заинтересованото лице или служебно от патентното ведомство, когато се установи, че регистрацията е незаконосъобразна, не е използвана или не е предложена чрез печата за използване в продължение на пет години.

Стандартен софтуер е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител ( § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС).

 

 

 

 

Мястото на изпълнение при предоставяне на електронни съобщителни услуги и услуги по разпространение на радио и телевизия е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

2. доставчик е лице със седалище или постоянен обект, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън Общността;

3. услугата се използва ефективно на територията на страната.

 

 

 

 

Мястото на изпълнение на доставка на услуги, извършвани по електронен път, е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията на страната;

2. доставчик е лице, чието седалище или постоянен обект, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, са извън територията на Общността.

Виж Фиш Х.10

 

	ФИШ VIII.iii.8
	МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ

 

Този фиш разглежда мястото на изпълнение на посреднически услуги, различни от такива, свързани с вътреобщностен или международен транспорт, с нематериални/интелектуални услуги посочени в чл.21, ал.3 от ЗДДС и с доставките посочени в глава трета на ЗДДС.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                               

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                    

                                                                                                                                                                                                  

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                                      не

 

 

 

                                                                                                                                                                       

 

 

                                                                                                                                                            да

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ VIII.III.9
	ДОСТАВКИ НА УСЛУГИ ПО ТРАНСПОРТ

 

 

В настоящият фиш са разгледани доставките на услуги по транспорт в рамките на Общността (вътреобщностният транспорт), а доставките на услуги, свързани с международния транспорт са разгледани в  Фиш III.2

За практическото приложение на чл. 22, чл. 29 и чл. 30 от ЗДДС виж становище № 93-04-44/08.03.2007 г. на Министерство на финансите.        

 

 

 

 

 

 

а) Определение

За вътреобщностен транспорт на стоки се счита транспортът на стоки, който започва на територията на една държава членка и завършва на територията на друга държава членка. Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки между две държави членки е на територията на държавата членка, в която транспортът на стоките започва.

Това е основният принцип, залегнал в чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, а изключенията са регламентирани  в чл. 22, ал. 2 и 4 от ЗДДС в случаите когато получателят по доставката е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът започва.

Следователно мястото на изпълнение не зависи от националността на лицата, участващи в извършването на услугата, а от отправната  точка и точката на пристигане на транспорта, както и от идентификационния номер по ДДС на получателя, под които му е оказана услугата – когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице в държава - членка, различна от държавата - членка, където транспортът е започнал.

Едно чуждестранно лице, установено извън рамките на ЕС също може да извърши вътреобщностен транспорт на стоки.

б )Място на изпълнение

Доставките на услуги по вътреобщностен транспорт на стоки се облагат на територията на страната, от чиято територия транспортът започва, освен ако получателят по доставката не е предоставил своя идентификационен номер за целите на ДДС, издаден му от друга държава членка на ЕС, под който номер му е оказана услугата.

- Доставчик  е  лицето което осъществява транспорта.

- Получател е лицето, на което услугата е оказана.

Следователно, доставката на услуга по вътреобщностен транспорт на стоки е с място на изпълнение на територията на страната, когато:

- транспортът започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава- членка и получателят не е предоставил идентификационен номер за целите на ДДС, издаден му от друга държава членка (при тази хипотеза получателят може да не е предоставил никакъв идентификационен номер по ДДС или да е предоставил идентификационен номер за целите на ДДС, издаден му от трета страна извън Общността) или;

- транспортът започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава - членка и получателят по доставката е предоставил своя български идентификационен номер по ЗДДС или;

- транспортът започва на територията на друга държава - членка и завършва на територията на страната и получателят по доставката е предоставил своя български идентификационен номер за целите на ДДС или;

- транспортът започва на територията на държава членка и завършва на територията на друга държава - членка и получателят по доставката е предоставил своя български идентификационен номер по ЗДДС.

Мястото на изпълнение на доставката на услуга по вътреобщностен транспорт на стоки е територията на държавата - членка, издала идентификационния номер за целите на ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато тя е различна от държавата-членка, където транспорта започва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЯСТО НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОСТАВКА НА УСЛУГА ПО ТРАНСПОРТ НА СТОКИ В РАМКИТЕ НА ОБЩНОСТТА.

 

 

 

ДА                                                                                                                                                                                                         НЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.Основен принцип за място на изпълнение на услугите, съпътстващи вътреобщностния транспорт на стоки (чл. 23, ал. 1 от ЗДДС):  е на територията на държавата - членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата. Съпътстващите услуги включват транспортна обработка – разтоварване, натоварване, преподреждане и укрепване на стоките, предоставяне на контейнери и други и някои други услуги, предоставени пряко във връзка с транспорта като например: обработка на документи и застраховане.

 

 

             

 

 

 

 

 

           

 

Изключения от основния принцип са посочени в чл. 23, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗДДС. Тези изключения са следните :

 

А. Мястото на изпълнение на услуги оказвани от агент, брокер и друг посредник, действащи от името и за сметка на друго лице е на територията на държавата членка, в която транспортът на стоките започва. Ако получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, където транспортът започва, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата. С други думи мястото на изпълнение на посредническата услуга, оказвана във връзка с Общностен транспорт на стоки, следва мястото на изпълнение на самата транспортна услуга.

 

Б. Мястото на изпълнение на услуги оказвани от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице във връзка с предоставянето на услуга по транспортна обработка на стоки  е мястото, където фактически е извършена транспортната обработка на стоките.  Ако получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата - членка, където фактически е извършена транспортната обработка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ IX.1
	данъчно задължени лица - платци

 

 

 

Понятия, които имат отношение при определяне на ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ -  ПЛАТЕЦ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на посочените по-долу случаи.

 

 

 

 

1. Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице, когато доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, при:

1.1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;

1.2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

1.3. доставки на стоки и услуги в случаите на чл. 163а от ЗДДС, посочени в Приложение № 2 на ЗДДС (битови, производствени, строителни, опасни отпадъци по Закона за управление на отпадъците, услуги по добив обработка или преработка на отпадъци) - независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.

2. Данъкът е изискуем от получателя по доставката – регистрирано по ЗДДС лице, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната и предмет на доставката са:

2.1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия,

2.2. доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3;

2.3. доставки на услуги по чл. 22, 23 и 24 - когато доставчикът е установен на територията на друга държава членка;

2.4. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато доставчикът е установен на територията на друга държава членка.

 

3. Получател по доставката – данъчно задължено, нерегистрирано по ЗДДС лице

Данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната и предмет на доставката са доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3;

При получаване на услуги по чл. 21, ал. 3, когато доставчикът не е установен на територията на страната и получателят е данъчно задължено лице, нерегистрирано по този закон, данъкът се внася от получателя в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

 

 

 

Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, когато е налице доставка на  стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

2. стоките се транспортират директно от А до В;

3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

 

Относно тристранните операции - виж Фиш  VІІІ.ІІІ.4

 

 

 

 

Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.

Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митни сборове, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

 

 

 

 

Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

 

 

 

 

Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ – фактура, известие към фактура или протокол.

В случаите, при които в резултат на ревизионно производство се установи липса на реалност на доставка, за която е издаден данъчен документ, данъкът посочен в данъчния документ е дължим и е недопустимо последващо анулиране на документа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ IX.2
	ВЪТРЕОБЩНОСТЕН ДДС, ЗАДЪЛЖЕНИЯ

 

 

 

Общи задължения :

 

·         Доставчикът и получателят да разполагат с валидни идентификационни номера за целите на ДДС

·         Задължения относно деклариране и документиране

 

 

Задължения относно деклариране :

 

·         Посочване на вътреобщностните доставки и придобивания в отчетните регистри и справките-декларации

·         Подаване на VIES - декларации при осъществяване на вътреобщностни доставки

·         Подаване на ИНТРАСТАТ – декларация за вътреобщностната търговия – по реда и сроковете по Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки

 

Задължения, свързани с документирането :

 

·         Задължение за издаване на фактура при осъществяване на вътреобщностна доставка

·         Задължение за издаване на протокол при осъществяване на вътреобщностно придобиване

·         Фактурата и протокола следва да съдържат задължителни реквизити

 

 

 

	ФИШ IX.3
	ИНДИВИДУАЛЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДДС и дата на регистрация

 

• Предвиден от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.10.2006 год. относно общата система на данъка върху добавената стойност
• Спомага за повишаване сигурността на търговския обмен
• Позволява извършването на вътреобщностния обмен на стоки и доставка на услуги, при които е приложима нулева ставка на данъка или условия за неначисляване на данък при определени условия

 

 

 

• При наличието на условия за задължителна регистрация или условия за регистрация по избор

 

• Всяко данъчно задължено лице, осъществяващо независима икономическа дейност с място на изпълнение на територията на България

 

 

НАП създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG".

 

 

Знакът «BG», следван от един от следните номера:

1. единен идентификационен код по търговския регистър - на вписаните в търговския регистър лица;

2. единният идентификационен код по БУЛСТАТ - на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;

3. единният граждански номер или личният номер на чужденец - на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ;

4. служебният номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс за лицата, различни от тези по букви "а" - "в" и които са задължени лица по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

 

 

 

Възстановява се платеният данък на:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

І. Условия и ред за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на ДДС на територията на Общността.

Правна регламентация:

• Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – чл.81, ал.1 ,т.1 
• Наредба № Н-11 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността

Наредбата определя редът и документите за възстановяване на правомерно начисления ДДС на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава членка на Общността, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на България.

Лица, имащи право на възстановяване  на ДДС (условия определящи едно лице като „чуждестранно лице”):

Право да поиска да му бъде възстановен ДДС има всяко данъчно-задължено лице (лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея), за което за периода за който се отнася искането за възстановяване на данъка са изпълнени едновременно следните условия:

1.лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

2.лицето не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС с изключение на доставка на:

• транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл.30 и 31 от ЗДДС;
• стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката, съгласно чл.82, ал.2 от ЗДДС.

3.лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, където е установено.

 

Условия, при които възниква правото на възстановяване

1.Лицето има право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги и осъществен от него внос, които впоследствие ще се използват за извършвани от лицето облагаеми доставки в страната, където то е установено, при условие, че същите биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната.   Също така право на данъчен кредит възниква и в случаите, в които закупените стоки и ползваните услуги се използват за извършване на: доставки по международен транспорт на стоки и доставки, свързани с международен транспорт.

2. Лицето има право на частично възстановяване  по отношение на данъка за стоки или услуги, когато в държавата членка където е установено, същото извършва както доставки с право на приспадане на  данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка се определя въз основа на информацията от удостоверението, издадено от държавата членка, където лицето е установено.

3. Размерът на данъка, за който е възникнало правото на възстановяване през календарната година или за остатъка от същата  да е не по-малък от 50 лв.

 

Упражняване на правото на възстановяване и необходими документи

Правото на възстановяване на ДДС възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява самостоятелно  или чрез упълномощен от чуждестранното лице агент, който действа от името и за сметка на лицето. За да бъде упражнено правото на възстановяване на данъка, пред компетентния орган по приходите се представят следните документи:

• искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец,  попълнено от агента на лицето на български език, с изключение на информацията за наименованието и адреса на лицето, която се попълва на официалния език на страната, в която то е установено;
• декларация, че са изпълнени условията за определяне на лицето като „чуждестранно лице”;
• оригинално удостоверение по образец, издадено от компетентните данъчни власти от страната, където лицето е установено и легализиран превод на това удостоверение на български език, доказващо, че лицето извършва икономическа дейност, през календарната година, за която е възникнало правото на възстановяване;
• оригинали на данъчни документи за получени доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;
• писмено пълномощно за упълномощаване на агент, в случаите когато лицето упражнява правото на възстановяване чрез такъв. Упълномощаването се извършва писмено за всяко искане.

 

Срок на предявяване

Правото на възстановяване се упражнява най-късно до 30 Юни на годината, следваща годината, в която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

Искането за възстановяване може да се отнася за период, по-малък от 1 календарна година, но не по-малък от 3 месеца. В този случай възстановяване на данък се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 400 лв. Също така искането за възстановяване може да се отнася за период, по-малък от 3 месеца, ако този период е остатък от календарната година и размерът на данъка е не по-малък от 50 лева.

ДДС се възстановява от компетентния орган по приходите в български левове, по банкова сметка, посочена в искането за възстановяване, в срок до 6 месеца от постъпването на искането, като разходите по превода на възстановения данък са за сметка на чуждестранното лице.

 

ІІ. Условия и ред за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността.

Правна регламентация:

• Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – чл.81, ал.1 ,т.2
• Наредба №Н-10 от 24 август 2006г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността

Наредбата определя редът и документите за възстановяване на правомерно начисления ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността и са установени в трети страни, които възстановяват ДДС или подобен данък на български лица, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на България.

Лица, имащи право на възстановяване  на ДДС (условия определящи едно лице като „чуждестранно лице”):

Право да поиска да му бъде възстановен ДДС има всяко данъчно-задължено лице (лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея), за което са изпълнени едновременно следните условия за периода , за който се отнася искането за възстановяване:

1. лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

2. лицето не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС с изключение на доставка на:

• транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл.30 и 31 от ЗДДС;
• стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката, съгласно чл.82, ал.2 от ЗДДС.

3. страната, в която лицето е установено, е посочена в списъка на страните, които възстановяват ДДС или друг подобен данък на български лица, утвърден от министъра на финансите и министъра на външните работи.

 

Условия, при които възниква правото на възстановяване

1. Лицето има право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги и осъществен от него внос, които впоследствие ще се използват за извършвани от лицето облагаеми доставки в страната, където то е установено, при условие, че същите биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната. 

2. Размера на данъка, за който е възникнало правото на възстановяване през календарната година или за остатъка от същата  да е не по-малък от 50 лева.

Упражняване на правото на възстановяване и необходими документи

Правото на възстановяване на ДДС възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява чрез упълномощен от чуждестранното лице агент, който действа от името и за сметка на лицето.

Чуждестранното юридическо лице упражнява правото си на възстановяване на данък върху добавената стойност, като предостави на агента, а той от своя страна на компетентния орган по приходите следните документи:

• искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец,  попълнено от агента на лицето на български език, с изключение на информацията за наименованието и адреса на лицето, която се попълва на официалния език на страната, в която то е установено;
• декларация, че са изпълнени условията за определяне на лицето като „чуждестранно лице”;
• оригинално удостоверение по образец, издадено от компетентните данъчни власти от страната, където лицето е установено и легализиран превод на това удостоверение на български език, доказващо, че лицето извършва икономическа дейност, през календарната година, за която е възникнало правото на възстановяване;
• оригинали на данъчни документи за получени доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;
• писмено пълномощно за упълномощаване на агента. Упълномощаването се извършва писмено за всяко искане.

 

Срок на предявяване

Правото на възстановяване се упражнява най-късно до 30 Юни на годината, следваща годината, в която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

Искането за възстановяване може да се отнася за период, по-малък от 1 календарна година, но не по-малък от 3 месеца. В този случай възстановяване на данък се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 400 лева. Също така искането за възстановяване може да се отнася за период, по-малък от 3 месеца, ако този период е остатък от календарната година и размерът на данъка е не по-малък от 50 лева.

ДДС се възстановява от компетентния орган по приходите в български левове, по банкова сметка, посочена в искането за възстановяване, в срок до 6 месеца от постъпването на искането, като разходите по превода на възстановения данък са за сметка на чуждестранното лице.

 

ІІІ. Условия и ред за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността.

Правна регламентация:

• Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – чл.81, ал.1 ,т.3
• Наредба № Н-12 от 24 август 2006г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността

Наредбата определя редът и документите за възстановяване на начисления и платен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица за закупени и изнесени от тях стоки в личния им багаж за лично потребление в непроменен вид от територията на страната.

Лица, имащи право на възстановяване  на ДДС (условия определящи едно лице като „чуждестранно физическо лице”):

Право да поиска да му бъде възстановен ДДС има всяко данъчно незадължено физическо лице, което има постоянно местожителство извън територията на Общността.

За целите на възстановяване на данъка долуизброените лица не се считат за чуждестранни физически лица:

1.членовете на дипломатическия и административно-техническия персонал, определени съгласно чл.1, букви „d” и „ f” на Виенската  конвенция за дипломатическите отношения, и членовете на техните семейства;

2. консулските длъжности и консулските служители, определени съгласно чл.1 букви „d” и „ е” на Виенската  конвенция за консулските отношения, и членовете на техните семейства;

3.членовете на персонала на персонала на представителства на междуправителствени организации, които функционират на територията на Република България по силата на международен договор, сключен от Република България със съответната организация.

 

Условия, при които възниква правото на възстановяване

1.Чуждестранното физическо лице да изнесе стоките извън територията на Общността в непроменен вид не по-късно от последния ден на третия месец, следващ месеца, през който е издадена фактурата за получената доставка. Стоки в непроменен вид са: всяко моторно превозно средство, както и всяка стока, с изключение на моторните превозни средства, която до момента на изнасянето й не е била използвана по предназначение, с изключение на изпробването й.

2. Доставчикът на стоките е лице, което към датата на издаване на фактурата има право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване на данък върху добавената стойност.

3. Размерът на данъка по една фактура е равен или надвишава 50 лева.

4. Правото за възстановяване на данъка е упражнено не по-късно от 6 месеца от издаване на фактурата за получената доставка.

5. Стоките не са: алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия, течни горива.

 

Упражняване на правото на възстановяване и необходими документи

Данъкът върху добавената стойност се възстановява на чуждестранното физическо лице чрез лице наречено „агент”, който действа от името и за сметка на чуждестранното лице. За услугата по възстановяването чуждестранното физическо заплаща комисионна на агента в размер, договорен между страните. Чуждестранното физическо лице упражнява правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност, като предостави на агента следните документи:

1. Заверени от митническите органи първи и втори екземпляр от искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност по образец, подписан лично от чуждестранното лице. Искането за възстановяване се попълва в три екземпляра на български език, като името, фамилията, номера на паспорта и адреса на чуждестранното лице се попълват и на латиница. За всяка фактура, по която се иска възстановяване на данък върху добавената стойност се попълва отделно искане, в което се описват само стоките от съответната фактура, които се изнасят.

2. Заверен от митническите органи оригинал на фактура за получените стоки, които се изнасят извън Общността и за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност

Заверката на посочените документи се извършва от митническите органи по искане на чуждестранното физическо лице.

С предаването на посочените по-горе документи на агента, последният се счита за упълномощен от чуждестранното физическо лице да реализира вместо него правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност.

 

Изплащане на данъка на чуждестранното физическо лице

След като получи заверените документи и извърши проверка за наличие на всички условия, даващи право на възстановяване на данъка, агентът изплаща на чуждестранното физическо лице подлежащия на възстановяване данък в български левове.  Изплащането се извършва в момента на представяне на документите от чуждестранното физическо лице или в друг договорен срок, но не по-късно от края на месеца следващ месеца, през който изтича шест месечния срок от датата на издаване на фактурата.

В случай, че агентът откаже изплащането на данъка върху добавената стойност, незабавно следва да върне получените документи и уведоми чуждестранното физическо лице за причините, поради които е отказал  изплащането на данъка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ IX.5
	РЕГИСТРАЦИЯ. процедура. СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ

 

 

Регистрацията по ЗДДС е задължителна и по избор.

На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги.

На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.

 

1.      Задължителна регистрация - чл. 96, ал.1 от ЗДДС

Данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Облагаеми оборот: сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка,

2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС,

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.

В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по ВОД.

В облагаемия оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС.

 

2. Задължение за регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране – чл. 97 от ЗДДС

На регистрация по този закон подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка, когато получател по тази доставка е нерегистрирано по ЗДДС лице.

Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката.

 

3. Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки – чл. 98 от ЗДДС

На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната при условията на дистанционна продажба. (виж Фиш VІІІ.ІІІ.3.)

Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата посочена в закона – 70 000 лева.

 

4. Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване - чл. 99 от ЗДДС

На регистрация подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на друго основание и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година  надвишава 20 000 лева.

Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лева без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

В тази хипотеза не попадат придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз.

Лице, което е регистрирано на основание ВОП и за което възникнат основания за задължителна регистрация  или за регистрация по избор, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

 

 

 

 

5. Регистрация по избор - чл.100 от ЗДДС

5.1. Регистрация по общия ред:

Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, има право да се регистрира по този закон.(чл. 100, ал.1 от ЗДДС)

5.2. Регистрация по ВОП:

Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по ВОП, имат право да се регистрират по този закон по избор за вътреобщностно придобиване (чл.100, ал.2 от ЗДДС)

5.3. Регистрация за дистанционни продажби:

Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата на извършените доставки при условията на дистанционни продажби, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната (чл.100, ал.3 от ЗДДС)

Не може да се регистрира, както по общия ред (по чл. 96, ал.1 от ЗДДС), така и по избор (на основание чл. 100, ал.1 и ал.3 от ЗДДС) лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176 от ЗДДС, до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация. Тази забрана не важи за задължителните регистрации при доставки на стоки с монтаж и инсталиране, при ВОП и дистанционна продажба на стоки, както и за регистрация по избор за ВОП.

5.6. Регистрация по инициатива на органа по приходите

В случай, че орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Процедура за регистрация

Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по образец.

Заявлението се подава:

1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

4. от акредитиран представител по чл. 135;

5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно.

Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Заявлението за регистрация трябва да съдържа основанието за регистрация, като към него се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.

В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.

Органът по приходите може да откаже регистрация по ЗДДС, когато :   

• лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
• лицето промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред.
• лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон.
• лицето има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения.

 

 

2. Дата на регистрацията

За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.

Датата на регистрацията в случаите на задължителна регистрация на основание правоприемство при

• преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
• прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
• извършване на непарична вноска в търговско дружество

е датата на вписване на горното обстоятелство в търговския регистър

 

 

 

1. Задължителна регистрация в резултат на преобразуване – чл. 132 от ЗДДС

Задължително се регистрира по този закон лице, което придобие стоки и услуги от регистрирано лице  в резултат на:

1. Преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон.

2. Прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон.

3. Извършване на непарична вноска в търговско дружество.

Дата на регистрация  е датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър.

 

2. Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната – чл. 133 от ЗДДС

На регистрация по ЗДДС подлежи:

2.1. Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор.

2.2. Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Чуждестранното лице се регистрира чрез акредитиран представител (изключение от този ред е при клоновете на чуждестранни лица - те се регистрират по общия ред). Регистрацията се извършва в ТД на НАП по регистрация на акредитирания представител.

Акредитиран представител (чл. 135 от ЗДДС) може да бъде само българско дееспособно физическо лице с постоянно местожителство в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите. Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали по ЗДДС и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице.

При прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител.

 

3. Регистрация във връзка с доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в общността (чл.152 от ЗДДС) – (виж Фиш Х.10)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ IX.6
	ДЕРЕГИСТРАЦИЯ

 

 

 

 

Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която, след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

 

1. По инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор

 

1.1. Основания за задължителна дерегистрация (чл. 107 от ЗДДС)

1.1.1. заличаването на едноличния търговец от търговския регистър;

1.1.2. прекратяването на лицето в случаите на:

а) прекратяване на юридическо лице - търговец, със или без ликвидация;

б) прекратяване на кооперацията;

в) прекратяване на юридическо лице, което не е търговец;

г) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса.

 

1.2. Основания за дерегистрация по избор (чл. 108 от ЗДДС)

Основание за дерегистрация по избор възниква:

1. за лице, регистрирано на основание – задължителна регистрация (по общия ред, при доставки на стоки с монтаж и инсталиране, дистанционни продажби с предмет на доставката - акцизни стоки по чл.20, ал.4 от ЗДДС) или регистрация по избор (чл.100, ал.1 от ЗДДС), когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация. Лица, регистрирани по избор, нямат право да прекратят регистрацията си по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.

2. за лице, регистрирано на основание дистанционни продажби (чл.98, ал.2 и чл.100, ал.3 от ЗДДС), когато  за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 000 лева, и  към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

3. за лице регистрирано на основание ВОП (чл.99 и чл.100, ал.2 от ЗДДС), когато за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лева, и  към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

 

2. Дерегистрация  по инициатива на органа по приходите, когато:

2.1. е установил основание за задължителна дерегистрация

• смъртта на физическото лице;
• смъртта на физическото лице - едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;

2.2. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС

2.3. е установил някои от следните данъчни нарушения (чл.176 от ЗДДС):

• лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
• лицето промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
• лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон;
• лицето има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения.

 

 

1. Дерегистрация по инициатива на лицето

1.1. Лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната ТД на НАП в 14-  дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство, съставляващо основание за задължителна регистрация по чл. 107 от ЗДДС (виж т. І.1.1)

Регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация в случай че е налице условие за дерегистрация по избор по чл. 108 от ЗДДС.

Заявлението трябва да съдържа основанието за дерегистрация, както и следните документи:

1. справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия,

2. справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки,

3. справка за общата сума на данъчните основи на доставките при условия на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставките на акцизни стоки, за текущата година и за всяка една от двете календарни години преди текущата,

4. удостоверението(ята) за регистрация по ЗДДС.

 

При на прекратяване на регистрацията по задължение, към заявлението за прекратяване на регистрацията се прилага и копие от съдебно решение, удостоверяващо възникването на обстоятелствата за прекратяване на регистрацията.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.

Дата на дерегистрацията – това е датата на връчването на акта за дерегистрация.

 

1.2. Определяне на задълженията за последния данъчен период (чл. 111 от ЗДДС)

Към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:

1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или

2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.

Изключение от горната хипотеза – не се облагат активите:

1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец,

2. при смърт на регистрирано по този закон лице - едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта - само за наличните стоки към датата на регистрацията,

3. при преобразуване на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 от ЗДДС - само за наличните стоки към датата на регистрация,

4. за наличните активи - публична държавна или публична общинска собственост.

 

Със справка-декларацията за последния данъчен период лицето подава протокол-опис за начисляване на данък за наличните активи, за които е приспаднат данъчен кредит по образец - приложение № 9 от ППЗДДС. Данъкът се включва в дневника за продажбите и в справката-декларация за последния данъчен период.

 

2. Дерегистрация по инициатива на органа по приходите:

Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.

Акт за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство, при дерегистрация в случаите:

- при смърт на физическо лице,

- когато, лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация при заличаване на ЕТ от търговския регистър или при прекратяване на ЮЛ, кооперация, неперсонифицирано дружество.

Относно определяне на задълженията за последния данъчен период е приложимо посоченото в т. ІІ.1.2.

 

 

1. Основания за дерегистрация - чл. 134, ал.1 от ЗДДС

1.1. при наличие на общите условия на ЗДДС за дерегистрация.

1.2. когато чуждестранното лице не определи нов акредитиран представител в случаите на  прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства.

 

2. Процедура за дерегистрация - чл. 134, ал. 2-5 от ЗДДС

2.1.    Дерегистрацията на основание на общите условия на ЗДДС за дерегистрация се извършва по инициатива на лицето (виж т. ІІІ.1)

2.2.      Когато чуждестранното лице не определи нов акредитиран представител в срока по чл. 133, ал. 4 от ЗДДС (виж т. ІІІ.1.2.) регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите - с издаване на акт за дерегистрация. В тези случаите актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по чл. 133, ал. 4 от ЗДДС.

При дерегистрациите по т. 2.1. и 2.1. се приема, че чуждестранното лице извършва доставка на наличните активи по чл.111 от ЗДДС (виж т.І.1.2.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ IX.7
	Декларации, документиране и отчитане

 

 

 

 

СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ

Регистрираното по ЗДДС лице е длъжно за всеки данъчен период да подава справка-декларация по образец. Не е предвидена възможност за удължаване на срока за подаване на справката-декларация.

 

VIES-ДЕКЛАРАЦИЯ

 

VIES - декларация (Value Added Tax Information Exchange System - информационна система за обмяна на информация по ДДС) е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите - членки.

Регистрираното лице е длъжно да подаде VIES-декларация по образец - приложение № 14 за данъчния период, през който е осъществило някоя от следните доставки (посочени в чл. 125, ал.2 от ЗДДС и чл. 117, ал.2 от ППЗДДС):

• вътреобщностни доставки на стоки;
• доставките на услуги по чл. 21, ал. 3 и чл. 22 - 24 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка;
• доставките като посредник в тристранна операция.

VIES-декларацията се изготвя на база обобщените данни от отчетните регистри  - дневници за продажби.

Когато за съответния данъчен период регистрираното лице не е извършило вътреобщностни доставки, доставки на услуги по чл. 21, ал. 3 и чл. 22 - 24 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, доставки като посредник в тристранна операция и не отразява пропуснати данни за предходен данъчен период, не се подава VIES-декларация.

 

 

 

 

ДОКУМЕНТИРАНЕ

 

Данъчни документи по смисъла на чл.112 от ЗДДС са:

1.фактура;

2.известие към фактура;

3.протокол.

 

Срокове за издаване на данъчни документи:

Фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл. 113, ал.4 от ЗДДС). Изключение от горния ред е налице само при ВОД, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за ВОД (чл. 113, ал.5 от ЗДДС).

Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на обстоятелството, водещи до изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура (чл 115, ал.2 от ЗДДС).

Протоколът се издава не по-късно от 5 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем (чл. 117, ал.3 от ЗДДС).

 

Условия за издаване на данъчни документи и изисквания към тях:

Фактури

Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Следва да се има предвид, че тези разпоредби са приложими за данъчнозадължени по ЗДДС лица, независимо дали същите са регистрирани по ЗДДС.

Фактура може да не се издава в следните случаи:

• за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
• доставки на финансови услуги по чл. 46 и застрахователни услуги по чл. 47;
• за продажби на самолетни билети;
• при безвъзмездни доставки;
• доставки на услуги по електронен път, извършвани от лица, неустановени в Общността;

• за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

а) се издава документ по реда на специален закон, или

б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или

в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

 

Изисквания:

Фактурата задължително съдържа 15 реквизита, посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС. Такива реквизити следва да  притежават както фактурите, издавани от регистрирани по ЗДДС лица, така и  фактурите, издавани от нерегистрирани по ЗДДС лица. В допълнение, фактурите, издавани от регистрираните по ЗДДС лица трябва да притежават трайно вписани пореден номер, гриф „оригинал”, наименование, идентификационен номер, идентификционен номер по ДДС на доставчика.

Във фактурата следва да се посочи ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък. Ако не е посочено основанието за неначисляване на данък, се приема че данъкът е включен в договорената цена.

Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС във фактурата се посочват задължително:

1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

3. размерът на данъка, дължим по доставката.

Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС".

В случаите, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка, а се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието – съответния член от материалния закон .

Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание ВОП нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. Като основание за неначисляване в тези случаи се посочва «чл..113, ал.9 от ЗДДС»

 

Протоколи

Протокол се издава задължително от регистрираното лице - получател по доставка в следните случаи :

1. когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

• доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия - когато получателят е регистрирано по този закон лице;
• доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 - когато получателят е данъчно задължено лице;
• доставки на услуги по чл. 22, 23 и 24 - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;
• доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава - членка.

2. когато лицето е придобиващ при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 от ЗДДС.

3.  когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице – при доставки на инвестиционно злато по чл. 161 от ЗДДС.

4. когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице - при доставки на стоки и услуги по Приложение № 2 към ЗДДС.

5. при ВОП.

6. при осъществяване на инвестиционни проекти, от лицето осъществяващо проекта, внесло стоките в страната.

Протокол се издава задължително от регистрираното лице – доставчик по доставка в следните случаи :

1.  при отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

2. при безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

3. в случаите на доставки по чл.7, ал.4 от ЗДДС.

4. при предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

5. при безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.

6. за начисляване на данък при доставка на обща туристическа услуга.

7. за начисляване на данък при доставки на стоки, за които се прилага специалния ред на облагане на маржа.

 

Протоколите следва да съдържат задължителни реквизита, посочени в чл.117, ал.2 от ЗДДС. 

При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, за извършване на корекцията на данъчната основа и данъка.

 

Касови бележки (чл.118 от ЗДДС)

Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

 

Отчет за продажбите (чл.119 от ЗДДС)

За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Същият се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

 

ОТЧЕТНИ РЕГИСТРИ

 

1. Дневник за покупките

Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. В същия срок следва да отрази и документите по чл. 71 от ЗДДС – протоколи по чл. 117, митнически декларации и др.

Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

2. Дневник за продажбите

Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби  в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

Издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

 

3. Регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства

Регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.

 

4. Регистър на стоките по чл.7, ал.5, т.8-10 и чл.13, ал.4, т.8-10 от ЗДДС – чл.123, ал.2 от ЗДДС

Всяко данъчно-задължено лице води регистър на стоките транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка на основание чл.7, ал.5, т.8-10 от ЗДДС, които стоки следва да се върнат на изпращача на територията на страната при условията посочени в същия член. 

Всяко данъчно-задължено лице води регистър на получените стоки изпратени или получени от територията на друга държава членка до територията на страната на основание чл.13, ал.4, т.8-10 от ЗДДС, които стоки следва да се върнат на изпращача на територията на другата държава членка при условията посочени в същия член.

Регистрите следва да съдържат :

• вид на изпратените/получени стоки;

• цел на изпращане/получаване на стоките;

• количество на изпратените/получените стоки;

• държава членка до която са изпратени или от която са получени стоките;

• дата на изпращане/получаване на стоките.

 

 5. Регистър на стоките, транспортирани от друга държава членка във връзка с предоставяне на услуги по оценка или работа по движими вещи – чл.123, ал.3 от ЗДДС

Всяко данъчно-задължено лице води регистър на стоките транспортирани от друга държава членка от лице регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставяне на услуги по оценка или работа по движими вещи.

 Този регистър съдържа реквизитите, посочени в т.4.

 

СРОКОВЕ ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ

Декларациите – справка-декларация и VIES-декларация, както и отчетните регистри (дневник за покупки и дневник за продажби) се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

VIES-декларацията и отчетните регистри се подават и на магнитен или оптичен носител.

Декларациите и отчетните регистри (дневник за покупки и дневник за продажби) могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Регистърът за ВОД на нови превозни средства се подава на магнитен или оптичен носител до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

Ако за данъчен период включените от регистрираното лице документи в дневника за покупките или дневника за продажбите са с обща сума на данъчните основи на облагаемите доставки над 1 000 лева, регистрираното лице има право да не подаде отчетните регистри на хартиен носител. Правото се упражнява, като регистрираното лице заедно със справката-декларация за съответния данъчен период писмено заяви това (в свободен текст) пред директора на съответната ТД на НАП.

 

 

 

Корекции на грешки при декларирането

Допуснати грешки в подадени декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри се коригират както следва:

1. Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите и отчетните регистри.

2. Грешки, установени след изтичането на срока за подаване на справка-декларацията се поправят, като:

2.1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри документи,

2.2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.

 

Декларация за облагане на доставка на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в Общността

Регистрирано лице по глава осемнадесета от закона, което осъществява доставка на услуги, извършвани по електронен път, подава декларация по образец - приложение № 16. Декларацията се подава по електронен път пред ТД на НАП - София, при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Счетоводна отчетност и записване на данъка

Регистрираните лица водят подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване  на задълженията по ЗДДС от органа по приходите. Документацията и отчетността следва да са в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане. 

 

	ФИШ X.1
	стоки втора употреба глава 17 зддс и глава 16, раздел ii ппзддс

 

 

І. СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА

 

 

Принципи (чл.143, ал.1 и 2 от ЗДДС)	Редът на облагане на маржа на цената се прилага за доставките, извършени от дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, доставени му на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга държава-членка от: -             от данъчно незадължено лице (пример : физическо лице) ; -             друго данъчнозадължено лице, което не е начислило данък при продажбата, тъй като доставката е била освободена по силата на  чл.50 от ЗДДС (виж Фиш  ІІІ-1); -             друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС; -             друг дилър, прилагащ специалния ред за облагане на маржа на цената; Редът на облагане на маржа не се прилага при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
Стоки втора употреба	Употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени ( §1, т.19 от ДР на ЗДДС).
Дилър	Данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внасян стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети,  с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон (§1, т.23 от ДР на ЗДДС).
Определяне на маржа на цената и дължимият ДДС	За определелянето на маржа дилърите  използват системата за обособен марж на цената. На облагане подлежат отделените маржове при всяка продажба (доставка по доставка), а не сумарният марж за данъчния период. Прилагането на тази система се изразява в изчисляване на маржа отделно-доставка по доставка, което изисиква познаването на покупната цена на всяка стока. Маржът  се изразява с разликата между продажната цена с ДДС (общата сума, която дилирът е получил или ще получи от клиента или от трето лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съптстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки) и покупната цена (сумата, която е платена или ще бъде платена за получените стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена от данъчната основа при внос, включително данъка по този закон). Данъчната основа в този случай е маржът на цената, който представлява изчислената по гроеописаният начин разлика, намалена с размера на дължимия данък. Дължимият ДДС  за доставката. се определя по следната формула:             Д = [(ЦПро - ЦПок) / (100 + ДС)] x ДС , където:   -             Д е дължимият за доставката данък; -             ЦПро - общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; -             ЦПок - сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 от закона стоки, включително данъкът по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъкът по закона; -             ДС - ставката на данъка, приложима за доставките по глава седемнадесета от закона.Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДС приложимата в случая данъчна ставка е 20%. Когато за доставката са налице условията по чл.28 от ЗДДС (виж Фиш №   ....)  доставката е облагаема с нулева ставка на данъка. -                             Данъчната основа не може да бъде отрицателна величина. Не се допуска компенсиране на «печалбата» по една доставка със «загуба» по друга доставка.
Място на изпълнение на доставката	Мястото, където се намира седалището или постоянният обкет на дилъра, от който се извършват тези доставки (чл.144, ал.1 от ЗДДС).
Данъчно събитие и изискуемост на данъка	Данъчното събитие възниква съгласно общите правила на закона (Виж глава ІV от Наръчника), а данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката.
Документиране на доставките	Дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към тях, в които се записва „чл.143 от ЗДДС”.
Начисляване на данъка	За извършените доставки, данъкът се начислява в края на всеки данъчен период чрез съставянето на протокол.
Данъчен кредит	Дилирът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред за облагане на маржа. За получените други стоки и услуги (доставки на електроенергия, топлоенергия, вода, телефон, наем, офис консумативи и др. подобони) е налице правото на приспадане на данъчен кредит, което възниква и се упражнява по общия ред на закона.
Годишна корекция на данъчния кредит-	Ползваният данъчен кредит за придобитите или внесени от дилъра други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по глава осемнадесета от ЗДДС през годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за извършените доставки по чл.143 от ЗДДС. Когато ползваният през годината данъчен кредит превиши начисления данък през годината, регистрираното лице – дилър дължи данък в размер на превишението, което се декларира в справката-декларация за последния данъчен период като годишна корекция.
Дерегистрация	Дерегистрацията се извършва по общия ред на ЗДДС. При прекратяване на регистрацията дилърът дължи данък върху добавената стойност за наличните стоки, подлежащи на облагане по специалната схема на маржа.  Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрацията  по следните формули:     ОЦПро - ОЦПок   CM = _______________ , където:   ОЦПок           СМ е средният марж на дилъра, закръглен до втория знак след десетичната запетая; ОЦПро - общата сума на ЦПро (виж използваното по-горе съкращение)  за периода ОЦПок - общата сума на ЦПок (виж използваното по-горе съкращение) за периода.   Д = (ЦПок x СМ x ДС) /100 , където:   Д е дължимият данък по повод прекратяването на регистрацията на дилъра за наличните стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети; ЦПок - сумата, която е платена или ще бъде платена за наличните стоки, включително данъкът по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъкът по закона; СМ - средният марж, определен по посочената по-горе формула ДС - ставката на данъка   За останалите налични активи, които не представляват стоки втора употреба се дължи данък по общия ред на закона при дерегистрация.

 

 

 

 

ІІ. ПРАВО НА ИЗБОР

 

На дилърите е дадена възможност да прилагат общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба. Правото се упражнява от лицето за всяка отделна доставка.

 

 

 

 

 

Условия за валидност на избора	Не се предвижда специален ред за уведомяване на приходната администрация. Когато за определена доставка се прилага общия ред за облагане във фактурата не се записва текст „чл.143 от ЗДДС”.
Данъчна основа	Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл.26 и 27 от ЗДДС и не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос.
Данъчна ставка	Данъчната ставка е в размер на 20 на сто.
Документиране на доставката	Документирането на доставката се извършва по общия ред на закона
Данъчен кредит	Правото на данъчен кредит, за получените от лицето стоки втора употреба, за които  не се прилага специалния ред за облагане на маржа, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станала изискуем.

 

 

 

 

 

 

Лица, които в процеса на икономическата си дейност са закупили, придобили или внесли, но не с цел препродажба стоки втора употреба не следва да прилагат специалния ред за облагане на маржа на цената при последваща доставка извършвана с тези стоки. Специалния ред на облагане на маржа се прилага само от лица действащи в качеството им на „дилър”.

 

 

 

 

 

                Дилърите имат право да прилагат разпоредбите на Глава 17 от ЗДДС и по отношение на :

-             произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, които са внесли

-             произведения на изкуството доставени от техните автори или от наследниците им.

 

Това право се упражнява чрез подаване на уведомление пред съответната ТД на НАП.

( чл.143, ал.3-7 от ЗДДС)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                      не                                                                                       да

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                       не                                                 да

                                                                                                                                                                                                  

 

 

 

 

                                              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.2
	субсидии и финансирания

 

 

По отношение определянето на данъчната основа на доставка при получени субсидии или финансирания от данъчно задължените лицата следва да се направи уточняване на приложимите в тази област правила.

Когато дадено лице се финансира от парични суми, квалифицирани като финансирания, субсидии, отпуснати кредити или дарения, следва  да се проучи:

а/ дали отпуснатите суми представляват в действителност насрещно плащане за доставка, извършена в полза на страната, изплатила сумата. В такъв случай терминът “субсидия”/ “финансиране” е неуместен. Фактически се касае за цена, която е платена за предоставена услуга или закупена стока. Тази дейност попада в обхвата на ДДС и “субсидията”/ “финансирането”  се облага, с изключение на случаите, когато доставките са освободени по глава ІV от ЗДДС (виж Фиш ІІІ.2).

Този принцип се прилага независимо от статута на страната, която отпуска сумата (лице от публичния или частния сектор) или названието, което е дадено на паричните суми (субсидия, бюджетен кредит, помощи, кредити, дарения).

б/ по начало, ако отпуснатите суми са пряко обвързани с количество, качество или цена на  предоставени стоки или услуги, в този случай те попадат в обхвата на прилагане на ДДС. Те трябва да бъдат включени в данъчната основа по ДДС и да бъдат обложени, с изключение на случаите, в които доставките са освободени по глава ІV от ЗДДС (виж фиш ІІІ.2) Най-общо този вид субсидии позволяват на доставчика да продава стоки или услуги на клиентите на цена по-ниска от пазарната или себестойността.

 в/ в случай на отрицателен отговор по предходните две точки („а” и „б”), “субсидията”/“финансирането” са извън обхвата на ЗДДС.

 

С оглед отпускащия паричните средства може да се направи следното разграничение:

Субсидии са парични средства, отпуснати от републикански или общински бюджет чрез държавни или местни органи.

Финансиранията са парични средства, отпуснати от трети лица. Всякакви парични средства, отпуснати от едно лице на друго, независимо от тяхната форма и наименование: субсидии, кредити, дарения и др., се изследват  съгласно  долуописаните критерии.

 

 

І. ПЛАЩАНИЯ ПО  ДОСТАВКА

Не са субсидии и финансирания сумите, които представляват насрещно плащане за предоставена услуга или стока.

Когато  се установи наличието на ангажимент за доставка на определена стока или услуга, или  се констатира изпълнението на такъв ангажимент от страна на получателя на субсидията, отпуснатите суми представляват насрещно плащане за предоставяне на услуга или доставка на стока, които попадат в обхвата на ДДС.

Все пак следва да се проучи дали във всеки отделен случай плащането съответства на фиксираната цена на извършената директна услуга.

Като примери за това са :

• сумите, отпуснати от дадена община или друг орган на местно самоуправление на местна радиостанция като насрещно плащане за различни договорни задължения (информация от местен характер, информационни бюлетини и т.н.) или пък сумите, отпуснати от дадена община друг орган на местно самоуправление на фирма за събиране на топографски данни следва да се третират като плащане по доставка и съответно са облагаеми;
• също така, и предоставени средства от бюджета, които често се квалифицират като държавни субсидии към обществени изследователски  институции, за финансиране извършването на договорирани  услуги по фундаментални или приложни изследвания са облагаеми по ДДС по сьщия начин, както при организациите които извършват изследователска дейност по искане на частна организация.

Насрещното плащане за извършване на облагаемата доставка, може да бъде извършено от трета страна, различна от клиента. В този случай платената сума е облагаема за доставчика, при положение, че тя се разглежда като насрещно плащане, получено в резултат на неговата независима икономическа дейност, която е облагаема и която е пряко обвързана с цената.

ІІ. СУБСИДИИ И ФИНАНСИРАНИЯ

А. ВИДОВЕ СУБСИДИИ И ФИНАНСИРАНИЯ

1.Субсидии и финансирания, пряко обвързани с количеството, качеството или цената на предоставените стоки или услуги

Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006г. за ДДС предвижда изричното включване към данъчната основа на ДДС на “субсидии, пряко свързани с цената на доставката” (чл. 73). Тази разпоредба се разглежда и в член 26, ал.3, т.2  във връзка с параграф 1, т.15 от ДР на ЗДДС.

Разпоредбата се прилага, когато субсидията е изцяло съотносима към получената от доставчика цена.

Характеристики на субсидиите, допълващи цената:

• ангажиментът  за отпускане на субсидия съществува преди настъпването на фактическите обстоятелства по извършване на дейността, за които тя представлява насрещно плащане. Става въпрос за субсидия, отпусната преди осъществяването на дейностите, за които тя се явява допълваща към цената. Размерът на субсидията може да бъде определен след настъпването на фактическото обстоятелство.
• субсидията се отпуска на доставчика на стоката или услугата във връзка с облагаеми доставки, извършени  в полза на неговите клиенти.
• тя се отпуска за да допълни цената или задълженията към клиента, включително за да ги покрие изцяло, т.е. позволява продажби под пазарна цена или под себестойност.

В категорията субсидии, директно обвързани с цената, попадат тези, които могат да бъдат изчислени:

• свързани с цената на стоката или услугата, направена от страна на задълженото лице (пропорционални субсидии) или такива, които допълват цената на услуга по проучване, осъществена от изследователска институция в полза на дадена фирма: напр. такъв е случаят на отпусната субсидия, която ще бъде изчислена като функция от размера на постъпленията към услугата по изследвания, предоставена от задължено по ЗДДС лице;
• или за компенсиране на задължения, които принуждават задълженото лице да реализира доставки на стоки или услуги на цени под нормалния праг на рентабилност. Това се отнася за субсидии, отпуснати от държавния, общинския бюджет или от фондовете на ЕС на търговски дружества, чиито цени са под нормалния праг на рентабилност, по социални причини (напр.: данъчно-задължено лице, което извършва обществен транспорт, и което трябва да намали тарифите за някои категории клиенти – учащи се, пенсионери и т.н.) или поради икономически причини (напр.: налагане на тарифи на данъчно задължено лице, с цел борба с инфлацията).

Например с Наредба № 2 от 31.03.2006г. на МФ е установен реда за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране на стойността за извършване на безплатни и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт в страната на някои категории граждани, регламентирани със закон или с акт на Министерския съвет на транспортните дружества. Тази предоставени средства (субсидии) от републиканския бюджет са пряко обвързани с цената на предоставяни услуги по превоз на пътници. В случая получените от транспортните дружества парични средства (субсидии) за извършената от тях доставка по превоз на обществен превоз на пътници със специални ценови облекчения попадат в хипотезата на  чл. 26, ал.3, т.2 от ЗДДС, т.е. с нея следва да се увеличи данъчната основа на доставката, тъй като е пряко свързана с доставка, осъществена от горепосочените транспортни дружества на трето лице.

Субсидиите за постигане на баланс  представляват добавки към цената, в случай, че те са отпуснати по силата на предварителен  ангажимент, ако той е установен чрез различни елементи, обвързващи начина на образуване на цената.

Пример: субсидии, отпуснати по силата на предварително споразумение на организатор на представления, който определя цените, въз основа на отпуснатите субсидии.

Субсидиите, които допълват цената чрез включване в данъчната основа на доставката се подчиняват на правилата за облагане, приложими при дейности, за които те се явяват допълващи към цената. В зависимост от характера на доставката и съответните субсидии ще бъде с характер облагаема когато е доплащане към облагаема или освободена, когато допълва цената на освободена доставка.

Данъчно-задължените лица, които получават субсидии, които имат характер на пряко доплащане към цената но извършват както доставки с право на данъчен кредит, така и такива без право на данъчен кредит, следва  да разпределят субсидиите въз основа на усвояването им  за съответната дейност. вж. т. V б. Б.

 

2. Субсидии и финансирания за покриване на загуби и финансиране на разходи

Не са субсидии и финансиранията пряко свързани с доставка, тези които са предназначени за покриване на загуби и финансиране на разходи.

Става въпрос за субсидии, които не са пряко обвързани с количеството, качеството и цената за доставка на стока или услуга, извършена  от данъчно задълженото лице -бенефициент към  трети лица.

Такива например са предоставените на предвидените в централния бюджет субсидии за вътрешноградски пътнически превози и за междуселищни пътнически превози в слабо населените планински и гранични райони в страната на основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Наредба № 3 от 04.04.2005 г.на Министерство но финансите МФ. На основание чл. 10, ал.1 от Наредба № 3 от 04.04.2005 г. субсидии за пътнически превози по тази наредба се предоставят на транспортните дружества чрез общините до размера на отчетената загуба от дейността. Тези субсидии, които са получени от търговци, за извършената от тях доставка на услуга - превоз на пътници, са предназначени единствено за покриване на загуби. Следователно тези субсидии не попадат в хипотезата на  чл. 26, ал.3, т.2 от ЗДДС, т.е. с тях не следва да се увеличи данъчната основа на доставката, тъй като тези субсидии не са пряко свързани с доставки, осъществени от тези дружества към трето лице.

Същото се отнася и за субсидиите, наречени “за покупка”, предназначени за поемане на разходите по закупуване на стоки или услуги от бенефициента, определени от  дадено задължено лице (напр.: държавни, общински или европейски субсидии, отпуснати на лица в рамките на помощ за осигуряване на заетост, или за засаждане на насаждения в даден изостанал район и т.н.).

Паричните средства, предназначени за финансиране възстановяване на заеми за придобиване на активи или за покриване на амортизационни задължения за тях. са субсидии/финансирания за финансиране на разходи.

 

3. Субсидии и финансирания за придобиване или ликвидация на активи

“Субсидия/финансиране за придобиване или ликвидация на активи” са предоставени парични средства, които се отпускат за финансиране на придобиването или ликвидацията на определен актив. Характеристиките на субсидия/финансирания за актив се определят от страната, която я отпуска. Освен това, субсидията/финансирането трябва да бъде пряко свързана с придобиването или ликвидацията на активите, за които е предназначена. Поради това, че не се считат за такива, които са пряко свързани с доставка, със същите не се увеличава данъчната основа по реда на чл.26, ал.3, т.2 от ЗДДС.

 

Б/ УСВОЯВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СУБСИДИИ/ФИНАНСИРАНИЯ

 

На основание чл. 16, ал.1 от ППЗДДС финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.16, ал.2 от ППЗДДС, че когато полученото финансиране (субсидия) е доплащане едновременно както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит и не може да бъде определено с какви доставки или дейности е свързано, се приема, че финансирането (субсидията) е разпределено пропорционално в зависимост от извършените от доставчика доставки по чл. 73, ал. 3 от закона и извършените доставки по чл. 73, ал. 4, т. 2 - 6 от закона за последните 12 месеца преди месеца, през който е усвоено финансирането (субсидията). Обръщаме внимание, че този коефициент не е идентичен с коефициента посочен в чл.73, ал.5 от ЗДДС, които се изчислява за предходна календарна година.

 

В/ ЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ СУБСИДИИ И ПРАВОТО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

По начало получаването на субсидии не се отразява на правото на данъчен кредит на данъчно задължените лица. Все пак, когато съгласно чл. 73, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право, получените суми с характер на субсидии, с които не се увеличава данъчната основа на доставка към трети лица следва да бъде включен в знаменателя при изчисляване на коефициента за определяне на частичния данъчен кредит.

 

Г/ ДОКУМЕНТИРАНЕ НА УСВОЕНИТЕ ФИНАНСИРАНИЯ И СУБСИДИИ

 

Съгласно чл.81, ал.1, т.6 от ППЗДДС регистрираните лица по ЗДДС за всяка отделна доставка издават задължително протокол по чл. 117, ал. 2 от закона при усвояване на финансирания (субсидии) по чл. 16 от ППЗДДС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.3
	ДОСТАВКИ СВЪРЗАНИ С ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

I. ДОСТАВКА ПО НАСТАНЯВАНЕ, ПРЕДОСТАВЕНО ОТ ХОТЕЛИЕР, КОГАТО Е ЧАСТ ОТ ОРГАНИЗИРАНО ПЪТУВАНЕ (Доставка по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС)

Доставка по настаняване, предоставено от хотелиер, е налице при кумулативното изпълнение на следните условия:

• Доставчикът  е “хотелиер”;
• Получателят е “туроператор”;
• Предметът  на доставката е “настаняване” и
• Предоставеното “настаняване” е част от организирано пътуване, облагаемо по реда на глава Шестнадесета от ЗДДС.

 

ВНИМАНИЕ: Доставката по настаняване се облага с намалена данъчна ставка  в размер 7 на сто.

Виж. Становище на НАП с изх. № 24-00-33/18.05.2007г.

 

ІІ. ДОСТАВКА НА ОБЩА ТУРИСТИЧЕСКА УСЛУГА

Когато туроператор или туристически агент предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на турист, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

Стоките и услугите, от които туристът се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на туриста без изменение.

За да е налице доставка на обща туристическа услуга следва кумулативно да са изпълнени следните условия :

• доставчик, по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, е туроператор;
• получател, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС,  е физическото лице, което получава услугата (турист) или друг туроператор. Съгласно пар. 1, т. 1. от ДР на ЗТ, "Турист" е всяко физическо лице, потребяващо основна и/или допълнителна туристическа услуга;
• предмет на услугата е организиране на основни и/или допълнителни туристически услуги.

ВНИМАНИЕ:

Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга, предоставена от туроператор, е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

1. общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; и

2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, включително данъка по този закон”.

 

Виж. Становище на НАП с изх. № 24-00-33/18.05.2007г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.4
	НЕДВИЖИМИ ИМОТИ – ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ(ОБЛАГАЕМИ НАЕМИ, НЕОБЛАГАЕМИ НАЕМИ : ОПЦИЯ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Относно данъчното третиране на доставката – отдаване под наем - Виж становище на НАП с изх. № 91-00-261/04.09.2007г. и с изх. № 91-00-86/21.03.2007г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.5
	прехвърляне на недвижими вещи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Виж Становище на НАП с изх. №  91-00-261/04.09.2007г.

 

ДЕФИНИЦИИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.6
	ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОБЛАГАНЕТО С ДДС ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА ДОХОДИ ОТ ЦЕННИ КНИЖА И КАПИТАЛ

 

 

 

По начало възнагражденията, получени за извършени финансови услуги или сделки, свързани с ценни книжа, които попадат в обхвата на независимата икономическа дейност, са освободени доставки съгласно чл. 46 от ЗДДС.

Практиката на Съда на ЕО показва необходимостта от разграничаване между посочените приходи от ценни книжа и капитали, които са получени в рамките на независимата икономическа дейност и тези, които са извън нея, т.е. извън обхвата на ДДС. Това разграничаване съгласно практиката на Съда се отнася и за лицата-търговци.

В този смисъл в практиката си Съда на ЕО е посочил критерии, позволяващи да се разделят операциите, попадащи в обхвата на ДДС и тези, които не попадат в този обхват, независимо от това, дали за извършени от търговец или не.

Значение се отдава на обстоятелствата, дали лицето реализира приходи в резултат на обикновено притежаване на имущество или упражняване на право на собственост и дали данъчно задълженото лице действа в това си качество – чл. 2, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО.

Съдебната практика е развита в решения С-77/ 01; С-442/ 01, С-465/ 03, С-333/91, С-306/ 94, С-142/99

 

 

 

 

 

 

 

При съобразяване на тази практика на Съда се проявява следното разделение:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОСЛЕДИЦИ:

 

 

                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.7
	ЛИЗИНГ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В зависимост от вида на договора за лизинг и условията за прехвърлянето на  правото на собственост върху стоката се определя начина на облагане на доставката.

 

Чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС УГОВОРЕНО Е ИЗРИЧНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ СТОКАТА:   -          задължение за прехвърляне на собственост.   Особености: дата на възникване на данъчното събитие – фактическото предоставяне на стоката данъчна основа – определя се по общия ред на чл.26 от ЗДДС (виж Фишове  V.2. и V.4) документиране - издава се фактура за цялата стойност на стоката и дължимия ДДС в срока по чл 113, ал.4 от ЗДДС, - издават се фактури за лихвата, която съгласно чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС е предмет на освободена доставка   Доставчикът може да избере лихвата да бъде предмет на облагаема доставка (чл.46, ал.2 от ЗДДС). Доставката на финансовата услуга (кредит по лизингов договор) е с периодично изпълнение – чл.25, ал.4 от ЗДДС.   данъчен кредит – за стоките – предмет на договора за лизинг за доставчика възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит. прекратяване или разваляне на договора – доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без ДДС заместване на лизингополучателя с нов –прекратява се договора със заместения и се документира с кредитно известие за остатъка от сумата по смисъла на чл.115, ал.6 от ЗДДС. Нова доставка по чл.6, ал.2, т.3 на новия лизингополучател.

Чл.13 от ППЗДДС УГОВОРЕНА Е САМО ОПЦИЯ ЗА ПРЪХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА НА СТОКАТА :   -          има възможност /опция/ за прехвърляне на правото на собственост – изисква се изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите по договор вноски.   Особености: характер на доставката – доставка на услуга с непрекъснато изпълнение дата на възникване на данъчното събитие -  датата на всяко плащане или датата на която то е станало дължимо данъчна основа –  сумата, дължима за ползването на стоката за съответния период документиране – издават се фактури за платените или дължими суми промяна на условията на договора – предвиждане изрично прехвърляне на собствеността – на датата на промяната – доставка по чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, данъчната  основа е равна на сумата от вноските дължими след датата на промяната на договора без дължимия за тях ДДС.

 

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА:

§ 9 от ПЗР на ЗДДС

(1) Когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати - датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо.

(2) Алинея 1 се прилага само когато в едномесечен срок от влизането в сила на този закон данъчно задълженото лице - доставчик, подаде до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си опис, който задължително съдържа следната информация:

1. получател по договорите по ал. 1;

2. брой и размер на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но не са получени;

3. брой и размер на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие по ал. 1 ще възникне след влизането в сила на този закон.

(3) За договори, които не са включени в подаден опис по реда на ал. 2, се смята, че на датата на влизане в сила на този закон лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.8
	ДОСТАВКИ ПО ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТ „А” ОТ ЗДДС- ОБРАТНО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДДС

 

 

Глава деветнадесета от ЗДДС урежда режим на „обратно начисляване” на ДДС при доставка на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка.

Внимание: схемата за обратно начисляване представлява изключение от общото правило.

При този режим ДДС се начислява не от доставчика на стоката или услугата, а от получателя, който е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Когато получателя по горепосочените доставки не е регистрирано по ЗДДС данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице.

 

Режимът се прилага за доставка на следните стоки и услуги:

1.      Битови отпадъци

2.      Производствени отпадъци.

3.      Опасни отпадъци.

4.      Строителни отпадъци.

5.      Добив на отпадъци

6.      Обработка на отпадъци.

7.      Преработка на отпадъци.

ВНИМАНИЕ: Доставките по глава деветнадесета "а” от ЗДДС са облагаеми по смисъла на ЗДДС, поради което получателят има право на приспадане на данъчен кредит за начисления от самия него данък, в случай, че не са налице ограниченията по чл.70 от същия закон.

ВНИМАНИЕ: доставчиците на стоки и услуги по глава деветнадесет "а” имат право на данъчен кредит за получените стоки и услуги, които използват за извършване на доставки по посочената глава

Виж Указание № 93-04-95 от 08.03.2007г.

 

	ФИШ X.9
	вътреобщностно продибиване и инцидентна доставка на ново превозно средство от нерегистрирано по зддс лице чл.168 зддс, глава21, чл.101-104 ппзддс

 

 

I. ОПРЕДЕЛЕНИЕ – т.17, § 1 от ДР на ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАПОМНЯНЕ: Общия ред на ВОД/ВОП на ново превозно средство (НПС) е приложим относно всяко регистрирано по ЗДДС лице, което извърши вътреобщностно придобиване -  виж Фиш VІІІ.ІІІ.2 или вътреобщностна доставка -  виж Фиш VІІІ.ІІІ.1. Настоящият фиш разглежда специалните разпоредби във връзка с извършено вътреобщностно придобиване и инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство от нерегистрирано по ЗДДС лице.

 

ІІ. ДЕКЛАРИРАНЕ

Всяко нерегистрирано лице, което извърши вътреобщностно придобиване или вътреобщностна доставка на НПС е длъжно в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който данъкът за придобиването или доставката е станал изискуем, да декларира извършеното от него вътреобщностно придобиване или извършена инцидентна вътреобщностна доставка. Декларирането се извършва с подаването на декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Декларация е по образец - приложение № 19 на ППЗДДС. В декларацията се посочва задължително и размера на данъка. Към декларацията по чл.168, ал. 1 се прилага копие от документа, издаден от доставчика, който задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 - 15 от ЗДДС.

 

ІІІ. ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

Данъкът, дължим за вътреобщностното придобиване на ново превозно средство от нерегистрирано по този закон лице се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по ДОПК. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка .

 

ІV. ПРАВО НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛАТЕНИЯ ДАНЪК

1.Условия за възникване на правото на възстановяване на платения за ВОП на НПС данък

При извършване на последваща вътреобщностна доставка лицето има право на възстановяване на платения данък, ако:

• лицето притежава фактура, отговаряща на законовите изисквания (когато новото превозно средство е закупено на територията на страната) или митническа декларация (в случаите на внос);
• лицето е подало декларация за вътреобщностно придобиване (в случаите, когато лицето е придобило превозното средство чрез вътреобщностно придобиване) и
• данъкът за вътреобщностното придобиване или вноса е внесен в републиканския бюджет.

2. Упражняване на правото на възстановяване на платения данък

Правото на възстановяване на данъка по се упражнява, като размерът на данъка за възстановяване се посочва в декларацията за ВОД (обр. 19 от ППЗДДС).

Към декларацията се прилагат следните документи:

• копие на документ, удостоверяващ придобиването на новото превозно средство:

а) фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 - когато превозното средство е закупено на територията на страната, или

б) митническа декларация, съответно митнически документ, удостоверяващ приключването на митническите формалности - когато превозното средство е внесено, или

в) документ, издаден от доставчика, който задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 - 15 от закона - когато превозното средство е придобито от вътреобщностно придобиване;

• копие на платежен документ, удостоверяващ, че данъкът е внесен в републиканския бюджет - когато превозното средство е придобито от внос или от вътреобщностно придобиване;
• документи, доказващи изпращането или транспортирането на превозното средство от територията на страната до територията на друга държава членка:

а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице, или

б) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика, или

в) писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от получателя;

• декларация (свободен текст), подписана от получателя, в която той удостоверява:

а) че придобива ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба на закона;

б) че е запознат, че вътреобщностното придобиване на превозното средство подлежи на деклариране и облагане с данък в държавата членка, където превозното средство се изпраща/транспортира;

• документ, издаден от сервиз, застраховател или компетентен държавен орган (министерство, ведомство и др.), удостоверяващ, че превозното средство е ново по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба на закона.

3. Размер на данъка, който подлежи на възстановяване

Размерът на данъка, който подлежи на възстановяване не може да бъде по-голям от размера на данъка, който би бил изискуем от лицето, ако доставката не беше облагаема с нулева ставка.

4. Срок за възстановяване на данъка

Възстановяването на данъка се извършва в 2-месечен срок от подаване на декларацията и приложените към нея документи.

 

V. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ИНЦИДЕНТНА ВОД НА НПС

При извършване на инцидентна доставка по чл.168, ал. 1 от физическо лице, което не е едноличен търговец, лицето издава документ, който съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 - 15.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.10
	услуги извършвани по електронен път

Регламентацията на режима по ЗДДС на услугите, извършвани по електронен път е в глава 18, чл.152-159 ЗДДС и Раздел ІІІ, чл. 95-97 и чл.119 от ППЗДДС

 

I. ОПРЕДЕЛЕНИЕ – т.14, §1 от ДР на ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Внимание: Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.

ІІ. СПЕЦИАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ

1. Лица подлежащи на регистрация

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. Специфични правила за регистрация и дерегистрация

2. 1. Регистрация

• лицата подават пред ТД на НАП - София, заявление за регистрация, съответно за дерегистрация, по електронен път;
• реквизитите, формата и начина на изпращане на електронните заявления за регистрация и дерегистрация се обявяват на Интернет страницата на НАП.
• ТД на НАП - София в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява по електронен път лицето за извършената регистрация, за идентификационния му  номер и за датата на регистрацията.
• за дата на регистрация се смята първият ден от месеца, следващ месеца на уведомяването.

 

2.2. Дерегистрация

 

• по инициатива на лицето, когато:

1. прекрати дейността си по тази глава;

2. престане да отговаря на условията за регистрация по чл. 152, ал. 1 от ЗДДС.

За прекратяване на регистрацията лицето подава заявление по електронен път до ТД на НАП – София. В тези случаи регистрацията се прекратява на датата на подаване на заявлението.

• по инициатива на приходната администрация, когато:

1. установи, че дейността на лицето е преустановена, или

2. лицето не отговаря на условията по за регистрация по чл. 152, ал. 1 от ЗДДС, или

3. лицето системно не спазва разпоредбите на тази глава.

В тези случаи ТД на НАП - София уведомява лицето, че регистрацията е прекратена, като посочва и датата на прекратяване на регистрацията.

Регистрацията се прекратява на датата на уведомяването.

 

ІІІ. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ

1. Място на изпълнение на доставката – държавата членка, в която е установен получателя на доставката;

2. Данъчна основа, дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка – по общите правила  на ЗДДС;

3. Данъчна ставка – приложимата ставка в държавата членка, в която е установен получателят на доставката;

4.   Данъчен период – 3-месечен, съвпада с календарното тримесечие;

5.  Деклариране и внасяне – в 20-дневен срок след края на периода, по електронен път. Декларация по образец – Приложение № 16 на  ППЗДДС следва да се подаде до ТД на НАП – София по реда на ДОПК. Файлът с информацията за справка-декларацията, подаван по електронен път, трябва да отговаря на изискванията в приложение № 17 на ППЗДДС. В декларацията се посочват – общата стойност без ДДС, на доставките за всяка отделна държава членка, общия размер на данъка за всяка държава членка, приложимата данъчна ставка в съответната държава членка и общата стойност на дължимия данък за всички държави членки за данъчния период.

6. Електронен регистър - регистрираните  по този ред лица съставят и водят текущо електронен регистър, със структура и данни в съответствие с Приложение № 18 от ППЗДДС, в който се отразява всяка извършена от тях доставка по глава осемнадесета от закона.

7. Данъчен кредит – регистрираните лица нямат право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги на територията на страната и от внос;

8. Възстановяване на платения данък на територията на страната – на реципрочен принцип.

9. Лице платец и внасяне на данъка – изискуемият за данъчния период данък добавена стойност се внася по сметка на териториалната данъчна дирекция от регистрираното лице – доставчик на услугите, извършвани по електронен път, в срока за подаване на декларацията за периода.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

	ФИШ X.11
	инвестиционно злато

 

 

Данъчния режим по ЗДДС на доставките с предмет инвестиционно злато е уреден в глава 19, чл. 160-163 ЗДДС и Раздел ІV – чл. 98-100 от ППЗДДС

 

I. ОПРЕДЕЛЕНИЕ – т.24, §1 от ДР на ЗДДС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ІІ. ДАНЪЧЕН РЕЖИМ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2.Право на избор доставките по чл. 169, ал.1 от ЗДДС да са облагаеми

2.1. Лица, които имат право на избор:

• данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, - относно доставките по чл.160, ал. 1, т. 1 от ЗДДС да бъдат облагаеми;
• данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по чл. 160, ал. 1, т. 2 от ЗДДС да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.

2.2. Условия, при които е налице  право на избор:

• получател по доставките е регистрирано по ЗДДС лице и
• в издадената фактура е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

2.3. Упражняване правото на избор:

• чрез  включване  в издадения от доставчика данъчен документ за доставката текста "За тази доставка се прилага чл. 160, ал. 2 от закона и съгласно чл. 161, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъкът ще бъде начислен от получателя в размер ...... (посочва се размерът на ДДС)." В тези случаи данъкът се начислява от получателя по доставката - регистрирано по закона лице.

3. Начисляване на данъка от получателя – с протокол, при:

1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече. В тези случаи доставчикът посочва в издадения данъчен документ за доставката текста: "За тази доставка на основание чл. 161, ал. 1, т. 1 ЗДДС получателят следва да начисли ДДС в размер ...(посочва се размерът на ДДС)."

2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото на избор доставката да бъде облагаема и във фактурата е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

В тези случаите данъкът се начислява от получателя чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът се издава в 5-дневен срок, считано от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. В случаите на изменение на данъчната основа за доставката изменението се документира от получателя чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона. Протоколите се отразяват в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

 

4. Право на данъчен кредит: независимо, че последващата доставка е освободена, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за:

1. начисления от тях данък като получатели;

2. получената доставка или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато;

3. получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато.

4. доставките или вноса на територията на страната на стоки и услуги, свързани с производството или преработката – за регистрирани лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно такова.

 

4. Документиране:

4.1. С фактура, която освен задължителните реквизити трябва да съдържа:

• описание на златото – най-малко форма, тегло, чистота и други;
• дата и адрес на физическата доставка на златото;
• име, адрес, ЕГН и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставители на документа.

Фактурите се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.

4.2. Отчет за извършените продажби

За тези доставки (по глава деветнадесета от ЗДДС), доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период, който съдържа най-малко следната информация:

• количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка или вида на услугата;
• датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;
• описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;
• елементите, необходими за определяне на данъчната основа;
• данъчната основа;
• ставката на данъка;
• размера на данъка.

Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. Отчетът за извършените продажби не се включва в дневника за продажбите.